АРК: Спешни мерки за осигуряване на временно безработните, самонаетите и работниците в неплатен отпуск.

Десетки хиляди работници в цялата страна, вече са изкарани в принудителен платен и неплатен отпуск или директно съкратени. Още по-лошо е за онези, които са работили без трудови договори, за тях вратата към преминаване през епидемиологичната и икономическата криза е директно затръшната. Ситуцията продължава да ескалира, тепърва в много фирми се надига заплахата от рязко съкращаване на производства, заради блокирани пазари на доставки и пласмент, а това провокира нови резки рестрикции спрямо заетите.
Лавинообразно нараства броят на домакинствата, които се сблъскват с шока дали изобщо ще успеят да платят наеми, заемни вноски, битови сметки, други разходи като обгрижване на възрастни, деца, лечение и пр. финансови ангажименти. Темпото на усложняване на социалния ефект от извънредната ситуция обещава в скоро време това да придобие белезите на социална катастрофа с трудно обратими последствия за обществото и държавата.
Предприетите до момента обезопасителни мерки в тази посока в голямата си част са неефективни, тромави и нелогични. Доказателство за това е и фактът, че никак не е висок делът на фирмите, които са пожелали да се възползват от така прокламирата подкрепителна схема 60/40. В същото време, конкретни мерки за най-засегнатите от кризата изобщо не се прилагат. Огромната част от българските граждани са застрашени от „социално изхвърляне. Схемата за безлихвено кредитиране от 1500 лева вече единодушно се приема като неадекватен опит давещият да се спаси, скубейки косите си. Колкото по-рано се признае истината, че правителствените мерки в тази криза към момента са крайно недостатъчни, толкова по-малко щети ще има за обществото като цяло и всеки потърпевш поотделно.
Съзнавайки угрозата от дълбока парализа, в която може да изпадне голяма част от обществото предлагаме настоятелно да се обърне внимание на описаните по-долу конкретни фокус-мерки. Те са важна част по осигуряване на т.нар. „ социален щит“- адекватна сратегия с цел провеждане на цивилизована спасителна политика, която масово страните от ЕС реализират, още повече, че същата е насърчена и от СЗО:

1. Експедитивно учредяване на национално ниво на специален кризисен фонд, през който за срок от минимум три месеца да се изплащат на семейства (или домакинства) месечно размера на минималната заплата (610 лв.), за които се представи легитимен документ за неплатен отпуск, лишаване от заетост по обективин причини и пр. При влизане в режим на принудителен неплатен отпуск за работещите в големите фирми в страната да се наложи изричен регламент (за скора на кризата) да се изплащат минумум 70% от заплатите. В случая на отказ, но без достоверни мотиви, държавата да приложи (пак за скрока на кризата) мехамизма за публичност на фирмените финанси, за да удостовери има ли възможност за изплащане на заплатите.

2. Държавата спешно да създаде регламент, чрез който част от дарените финансови средства да бъдат насочени като допълнителни защитни мерки спрямо критични групи на „извънредно безработните“, с приоритет семейства с две и повече деца и един безработен родител, двама или повече безработни в общо домакинство с възрастен човек, двама безработни, лица без социални и здравни осигуровки и пр. фокус групи. Ангажимент на държавата е да намери вариант за финансиране на този оперативен фонд, например с пренасочване на част от дарителските приходи, включително и от Народното събрание и други подобни финансови жестове. Целта на тази спасителна мярка спрямо най-нуждаещите се в кризата е същите да получават месечно (за срок от поне три месеца) два вида ваучери:

• за хранителни продукти със стойност, съобразена с числеността на домакинство до 200 лева;
• за разплащане на комунално-битови сметки- ел.енергия, телефон, интернет и тв, ВиК в размер на до 150 лева.

Така описаните социалноспасителни мерки са реални, директно обезпечаващи жизнен минимум на човек, семейство и/или домакинство. Те не са приумица, екстра или каприз. Всеки опит същите да бъдат пренебрегнати или оценени от администартивно-чиновническо високомерие като ненужни или невъзможни обричат обществото на неподозирана по размери вълна от крайна бедност, хаос и гняв. Заради всички тези обстоятелства и прогнози е недопустимо социалната политика на държавата да сугестира успокоително как обгрижва стотици хиляди с мерките си по закрила. Представянето на най-регулярните плащания като т.нар. детски надбавки ,с които се подпомагат 410 685 души, както и на трайно обгрижваните (и преди и след кризата) над 344 000 помощи за деца и още 23 000 броя месечни социални помощи на нуждаещи като актуална антикризисна мярка е откровена спекулация, директен опит за манипулация на общественото мнение. Нищо от това не е антикризисна мярка, напротив, това е текущата недостатъчна социална политика, заради чието реализиране от десетилетия наред съществува социалната административно-финансова система на държавата ни. Осъзнаването и ограничаването на подобно спекулиране е в интерес на всеки, който иска гладът и гневът в и след извънредната ситуция да не се превърнат на свой ред в социална пандемия.
Предвид важността на всичко дотук и общата ни загриженост за ситуацията силно вярваме на адекватна реакция и позитивен отговор на исканията ни.