Борбата на медицинските сестри през погледа на шведския вестник “Работник”

Публикуваме превода на статията “När Bulgariens vårdarbetare fick nog” (“Когато българските здравни работници се надигнаха”) създадена след серия от интервюта с медицински сестри от София, Карлово и Варна проведени от шведската журналистка Джулия Линдблом съвместно с Автономната Работническа Конфедерация.

Следобеден час пик в София е и хората се прибират към домовете си от работа. Намираме се в ресторант, където имаме набързо уговорена среща. На нашата маса атмосферата е изпълнена с очакване. Веселина Ганчева подава менюто на своите колеги. Всички те работят като медицински сестри и специалисти в различни болници и лечебни заведения в района. Пристигат на нашата среща направо от работа. А само преди 6 месеца дори не са се познавали.

Министерството на здравеопазването вече е добра позната сграда на всички тях. През пролетта на 2019 година медицински сестри и специалисти от цяла България пристигат пред министерството на обявените по различни поводи протести. Тези протести не са организирани от големите синдикални организации, а са основно подготвени чрез Интернет и “Фейсбук”. “Преди протестите тези групи във “Фейсбук” бяха твърде еднообразни – там хората просто се поздравяваха по разни поводи или търсеха ново работно място”, споделя Веселина.

Нашата среща сега също е необикновена. Само преди дни една от инициаторите на тези национални протести – Мая Илиева е уволнена от най-голямата частна болница в София. Тя е работила там като медицинска сестра близо 12 години. Пред нас тя разказва как по повод уволнението й е била на прес-конференция с националния омбудсман /защитник/. Трудно й е да подреди всичко преживяно.

Спомня си, че преди време попада във Фейсбук групата случайно и дори не обръща внимание колко точно хора участват в нея. Поводът на ангажирането й е ярък. Нейна колежка споделя видео-репортаж от малък град в Северна България, от което личат мизерните условия на труд за медицинските сестри.

Мая споделя реакцията си: “Тогава се позаинтерсовах дали можем да им помогнем чрез съвместен протест, а също обясних какви стъпки са необходими за да организираме протести в различните градове”.

Протестите не спират и се засилват от февруари и пролетта. Те се организират чрез социалните медии /Фейсбук/. Така например, на 1 март в над 30 български градове пред различни здравни заведения, детски градини и общински болници медицинските специалисти излизат на протести. Пак през пролетта в знак на протест 20 медицински сестри подават оставки в малкия град Девин.

Основните искания на медицинските сестри са спиране на приватизацията в здравеопазването, повишаване на трудово възнаграждение до размера на две минимални заплати, а също и гаранции за спазване от работодателите на колективните трудови договори в болниците.

“Досега ние винаги сме били възспирани от действия, не сме получавали значима подкрепа в борбата от лекарите, въпреки че и те членуват в същия синдикат като нас – това е Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Членството в тази асоциация е задължителна за всички здравни работници”, допълва Мая.

Самата Мая Илиева е била председател на синдикална единица в КНСБ – най-големият синдикат. Но сега заедно с други медицински сестри те се опитват да създадат напълно отделен синдикат за медицински специалисти

Общото положение на България, която има 7-милионно население, е на една от най-бедните страни в Европейския съюз. Тук е най-ниската минимална работна заплата в целия ЕС. Близо ¼ от населението или около 2 милиона души са емигрирали в търсене на работа в други държави. Това се отразява тежко на здравеопазването, което е лишено от кадри – само през 2015 година 2 600 лекари са напуснали България.

Според доклад на Европейската комисия от юни 2017 година положението в здравеопазването е тежко. Тук е много малък шанса да оцелееш след сърдечно-мозъчен удар, а възможностите за диагностициране и лечение на раковите заболявания са ограничени. Една медицинска сестра получава средномесечна заплата от 600 лева, което е около 280 евро. Средната възраст на специалистите е висока, почни невъзможно е да се наеме новообучен персонал, а много работят и след пенсионна възраст.

Веселина Ганчена сяда до мен за да ми покаже снимка от своя телефон. Снимката е от нейната белодробна болница, в която тя работи от 24 години.

“Това е моя колежка, на 71 години е. Трябвало е да се пенсионира много отдавна. В моето отделение имаме само една новоприета медицинска сестра, а все още целия персонал се състои от около 100 души. Самата аз съм близо на 50 години, но моите колеги продължават да ме въприемат като една от най-младите тук” разяснява Веселина.

Това, което изкарва Веселина Ганчева на улицата е мъката и гневът от смъртта на три нейни колежки, починали от рак. Тя е убедена, че сестрите в България са принудени да работят даже когато са тежко болни.

“Преди две седмици загубих друга колежка, която имаше напреднало раково заболяване. Тогава си дадох сметка, че повече не мога да мълча”.

* * *

Три дни след срещата ми в София пътувах с автобус през красиви полета за да посетя една болница далеч от столицата. В Карлово живеят около 15 хиляди души, намира се в Централна България и е известен основно с розовите си насаждения. Местната болница обслужва на практика целия регион.

Почти обедно време е и аз се озовах в медицински кабинет на детското отделение. Даниела Екимова тъкмо помага на своите колежки да си окачат светлосини ленти на престилките. Тези лентички са се превърнали във важен символ в борбата срещу лошите условия в здравеопазването. Медицинските сестри ги носят от пролетните протести.

Малкият град Карлово не е подминат от новината за уволнението на Мая Илиева в София. Затова и днес в обедната си почивка те са обявили протест пред главния вход на болницата.

“Протестираме в подкрепа на Мая Илиева, която се бори за нас. Тук в карловската болница положението е неспасяемо и ние сме поставени на колене”, казва Даниела Екимова.

Разказва, че самата тя работи като сестра в детското отделение от 27 години. Тук в Карлово и околностите му живеят всичките й роднини. Безпокои се, че младите хора напускат района. Със сълзи на очи ми споделя, че в момента болницата е пред риск от закриване заради липса на медицински специалисти.

“Ако затворят болницата на Карлово отново големите пътни разстояния и допълнителните болнични такси ще оставят много местни хора без всякакво здравеопазване”.

Персоналът на болницата се подрежда пред входа за началото на своя протест. Отнякъде върви песента на Джон Ленън “Имеджън”. Тук са и много техни роднини. Малко момченце надува вувузела. БНТ е тук да отрази събитието и във вечерните новини в новината, свързана с уволнението на Мая Илиева, ще се появи за секунди бърз кадър от събитието.

 

* * *

Решавам да отида с влак до град Варна, Северна България. Градът е третия по големина и се намира на морското крайбрежие. Тук също от дълго време цари криза в задъхващата се здравна система. Застрашени от затваряне са не само местните болници, като тази в Карлово, но и специализирани болници във Варна.

Посещавам квартал Максуда, който е един от най-бедните квартали на града. Зад голяма порта се показва малка двуетажна постройка. Наблизо е паркирала стара линейка, а горещото утринно слънце се показва през сянката на листата. Това е малка местна болница, основана през 1927 година. Тя е специализирана за белодробни заболявания и туберколоза. На стълбите ме посреща Димитрина Маркова. Тя е млада лекарка на 35 години и работи отдадено своята професия. Запознава ме с Христо Ганчев, директорът на болницата. Казва, че преди 3 години специално се е ангажирал да спаси болницата от затваряне.

“Както в много други държави, грижата за туберколозно болните зависи от общественото финансиране. Тук при нас са ни необходими 100 лева на ден за всеки приет пациент. Но вместо това общината ни финансира едва с 25 лева на ден”.

Христо Ганчев съобщава, че наскоро се е срещал с министъра на здравеопазването. Темата е била увеличаването на туберкулозно болните в страната. През последните години заболяването обхваща все повече хора, особено младежи.

“Беше ни обещано, че през тази есен ще получим по 58 лева за пациент. Това е някакво подобрение”.

Директорът се надява, че включването на малката туберкулозна болница в една от двете големи общински болници във Варна ще позволи тя да бъде спасена. Той иска болницата да претърпи основен ремонт. И счита, че болницата може да привлича пациенти от различни части на града, те да се лекуват в Максуда.

“Няма друга туберколозна болница в района. Просто трябва да я спасим.”

Димитрина Маркова вярва, че наличната медицинска апаратура трябва да бъде подобрена и подменена.

“Нуждаем се от дигитализация в образната диагностика. В момента обработваме ренгеновите снимки на ръка. Дигитализацията ще ни позволи нови възможности в прилагането на методи и ще доведе до по-качествена диагностика”.

В последните няколко месеца Димитрина получава редовно заплатата си. Както и останалия персонал, тя често работи извънредни часове без да й се заплащат. Успява да осигури препитанието си и това на своето семейство единствено защото преподава в университета и работи на смени още във варненската университетска болница.

Запознавам се пак тук с Даниела Жекова и Росица Николова. Те са медицински сестри в Университетската болница. Варна вече познава протеста на медицинските работници. Те и двете са убедени, че много техни колеги ще се включат в предстоящите есенни протести. Отбелязват, че подобряването на условията за тях означава път към цялостно подобрение на здравеопазването.

“Приватизацията през последните години изигра значима роля в обезсилването на здравеопазването. Частните болници източват парите от държавната здравна каса. Заедно с това правителството забравя своите задължения и не желае да повиши заплащането”, казва Даниела Жекова.

Росица допълва тъжната картина: “В моето отделение дори не ползваме ръкавици, когато се налага, за да пестим. Това е абсурдно и крие сериозен инфекциозен риск за нашите пациенто”.

И двете планират да пътуват чак до София за обявения на 11 септември национален протест. Тези, които няма да могат да пътуват, ще излязат на протести пред своите болници във Варна.

“Наистина много се страхуват, че могат да бъдат уволнени. Но ние нямаме друг избор, освен да се борим. Поставяме си лентите “Не на страха” и излизаме!”.