Солидарността е нашето оръжие. Да подкрепим протеста на медицинските сестри!
В болниците из цяла България има гняв. Той се насъбира отдавна. Първият открит негов израз беше националната демонстрация на медицинските работници в София, а също и в някои по-малки градове през Март тази година. Протестите обаче не избухват магически от нищото. Те трябва да бъдат организирани и координирани и трябва да се е насъбрал достатъчно гняв сред работниците, така че протестите няма да спрат скоро.
Днес хората се още по-ядосани. Една от водещите активисти в организирането на протестите и изграждането на организация сред медицинските сестри, борбената медицинска сестра от София Мая Илиева бе уволнена от работата си. Казионните синдикати и асоциацията на медицинските сестри очаквано не направиха нищо, за да й помогнат, както през последните шест месеца на протести не направиха нищо, за да помогнат на медицинските сестри. Всъщност не просто не помогнаха, а съучастваха в нейното отстраняване. Така че е уместно да попитаме чии интереси защитават синдикатите в България, тези на работниците или тези на работодателите?
Мая и много други медицински сестри като нея се борят за изграждането на истинска организация, която ще се бори да защитава работниците в здравеопазването. Това не е лесен борба. Работническата класа е много слаба в международен план и особено слаба в България. Ние сме в страната с второто най-ниско ниво на стачки в ЕС. Ние сме в страната, в която работниците по принцип се страхуват да се борят. Това прави борбата на медицинските сестри още по-смела, на фона на общото примирение.
Сега възниква въпросът какво може да се направи за защита на Мая. Не става въпрос обаче само за нея – чрез защитата на Мая ние защитаваме и самите себе си. За сестрите това е директно. Ако шефовете могат да се отърват от всеки, който си позволява да повдига въпроси относно заплащането, условията на труд и качеството на здравеопазването, тогава на всички трябва да ни е ясно, че заплащането, условията на труд и здравеопазването, които вече са достатъчно лоши, ще се влошат още повече. За останалите работници въпросът със здравеопазването разбира се е важен, но това не е всичко. Уволнението на Мая дава зелена светлина на всички шефове в страната, че ако работник, започне да задава въпроси, просто могат да се отърват от него. Ако работниците зададат въпрос защо шефът не изплаща заплатите навреме, или защо не им е разрешено да имат почивките, на които имат право по закон, тогава те могат просто да бъдат уволнени. Съобщението, което ни изпращат, е много ясно. Работниците трябва да мълчат и да правят каквото им е казано. Те не трябва да се оплакват, дори когато шефът прави неща, които са напълно незаконни. Ето защо това уволнение засяга всеки работник в тази страна.
И така, какво можем да направим по въпроса. Самите медицински сестри поемат инициативата. На 11 септември, те организират национален протест в София. Всеки работник, който го е грижа за състоянието на здравеопазването в тази държава или заплатите и условията на работното място като цяло, трябва да бъде там в сряда, за да ги подкрепи. Сестрите се борят за всички, но те се нуждаят от помощта и подкрепата и на другите работници, на пациентите и на цялото общество.
В миналото имаше много повече солидарност между работниците. Когато една група работници бяха атакувани, други им помагаха. Това не беше само защото бяха добри и любезни хора. Това бе така, защото те осъзнаваха, че имат общи интереси и че атаката срещу една група работници в крайна сметка представлява атака срещу всички работници. На неотдавнашната конференция на работници и синдикалисти във Варна чухме вдъхновяваща реч от лидерка на местните транспортни работници, разказваща как докерите са подкрепяли нея и нейните колеги по време на техните борби в началото на 90-те. В други страни работници от най-различни сектори стачкуват в покдрепа едни на другим например в Англия, когато работници от автомобилните фабрики, пощенски служители и миньори обявиха стачка в подкрепа на стачката на медицинските сестри.
Както казахме по-рано, работниците в момента не са силни. Тук в България повечето работници нямат сили да водят собствените си битки на своите работни места, камо ли да участват активно в тези на други работници. Въпреки че работниците няма да започнат да стачкуват в подкрепа на медицинските сестри, няма какво да ги спре да присъстват на демонстрацията на 11-ти Септември, както и на всички други демонстрации, които сестрите организират след това. Те се борят за нас и имат нужда от нашата подкрепа.
Не става въпрос обаче само за това да се включим индивидуално в демонстраците. Става въпрос за това да правим нещата колективно. Това е нещо, което трябва да обсъдим с колегите и колежките си. Разговорите с колегите защо трябва да подкрепяме сестрите в тяхната борба за по-добро заплащане и условия на труд, могат да помогнат да поставим началото на разговори за собственото ни заплащане и условия. За всеки работник е важно протестите на медицинските сестри да са възможно най-големи и това означава да привлечем колкото се може повече от нашите приятели и колеги.
Едно от „престъпленията, заради които Мая беше уволнена, освен това че надига своя глас срещу престъпленията на шефовете и организира протести, е това че се опитва да създаде нова организация, която да се бори за медицински сестри. Мая пита чии интереси защитават КНСБ, Подкрепа и БАПЗГ? Това е въпрос, на който повечето работници в тази страна вече знаят отговора. Това със сигурност не са нашите интереси. Повечето работници се присъединяват към тези казионни синдикати, за да получат няколко дни допълнителна почивка. Това е сделката в България. Ние им плащаме малко пари и се възползваме от условията, определени в колективния договор. Това важи за малкото работници в тази страна, които са членове на синдикати. Над 80% от работниците не са. Ако онези, които са членове, за да получат още няколко дни почивка, попитат за подобрения на заплатите и условията на труд синдикатите не правят нищо. И когато самите работници решат да направят нещо за да подобрят своите условия, те установяват, както Мая вече го направи, че синдикатите са срещу тях.
Именно това е истинското „престъпление“ на Мая, – фактът, че тя се опитва да изгради организация, която да се бори за интересите на медицинските сестри. Това е нещо, от което сестрите се нуждаят, и което те изграждат всеки ден чрез своята борба. Това не са само големите акции като протестите в столицата, стачките в Сливен или блокирането на пътищата в Паззарджик. Това, което помага за изграждането на тази борба, не са само големите протести, които влизат в телевизионните емисии, но всяка медицинска сестра, която присъства на всеки протест, колкото и да е малък, всяка медицинска сестра, която каже „не“ на шефа си, когато е принудена да дава неплатен извънреден труд или непосилни смени и всяка медицинска сестра която говори с колегите си за това защо трябва да кажат не на тези неща колективно.
Създаването на нов тип организация не е нещо, което се прави чрез просто попълване на официални документи и вписване на нови членове. Организацията е нещо, което се проявява колективно при всяко действие, което предприемат медицинските сестри. Именно самата борба създава този нов тип организация на работниците, която ще подкрепя работниците в борбата, а не, както Мая за съжаление разбра, да ги намушка в гърба.
Знаем също, че борбената организация от която сестрите се нуждаят, е това от което се нуждаят всички работници. Сестрите са блестящ пример за всеки работник. Ето защо ние, като работници от различни сектори и градове от страната подкрепяме Мая и всички медицински сестри в тяхната борба за създаване на нова синдикална организация. И затова смятаме, че всеки работник, който иска по-добро заплащане и условия за собствената си работа, както и прилично здравеопазване, също трябва да ги подкрепя и да последва техния пример.