Декларация на Международната работническа асоциация от 28 септември 1864 г.
Освобождението на работниците трябва да бъде дело на самата работническа класа, и борбата за освобождението на трудещите се в никакъв случай не трябва да бъде борба за класови привилегии и монополи, а за установяване на равни права и задължения за всички, и за премахването на всякакво класово господство.
Икономическото подчинение на трудещите се от тези, които владеят оръжията на труда; т.е. на всички източници на живота е причина за робството във всички негови видове и форми, причина за социалната бедност, умственото израждане и политическата зависимост.
Икономическото освобождение на трудещите се е великата цел, на която трябва да бъде подчинено като средство всяко едно политическо движение.
Всички усилия за постигане на тази велика цел досега са оставали безуспешни поради недостиг на солидарност между работещите различни професии във всяка страна и поради липсата на братско единение и съюз между трудещите се класи от различните страни.
Освобождението на труда не е местна или национална задача, а социален проблем обхващащ всички страни в които съществува съвременният строй и разрешаването на този въпрос зависи от практическото и теоретическо съдействие хората от най-напредналите страни.
Сегашното възраждане на работническата класа в най-индустриализираните страни на Европа, събуждайки нови надежди, предпазва от повтаряне на старите грешки и призовава към незабавно обединение на всички раздробени движения.
Поради това:
Долуподписаните членове на комитета с решение на публичния митинг, състоял се на 28 септември 1864 г. в Сейнт Мартинс Хол, в Лондон, взеха решение да бъде основана Международна работническа асоциация.
Те заявяват, че тази Международна асоциация и всичките сдружения и лица влизащи в нейния състав признават истината, справедливостта и нравствеността като основа на своето поведение и и отношение един към друг и към всички хора по света без разлика на раса, вяра и народност.
Те смятат за свой дълг да отстояват правата на човека не само за себе си, но и за всички хора изпълняващи своя дълг. Не съществуват права без задължения и задължения без права.
И в този дух те съставиха временен устав на Международната работническа асоциация*.
Лондон, 28 септември 1864 г.
*Международната работническа организация е позната в по-ново време като Първи Интернационал.