Нека не забравяме децата, за които 1 юни е работен ден!

По случай 1 юни, празникът на детето, ви представяме един материал разглеждащ експлоатацията на детския труд. Тема, която не трябва да допускаме да забравяме и да неглижираме, особено днес.

Детският труд винаги е присъствал, като един не особено привлекателен момент от производството и обществените взаимоотношения, но по време на индустриалната революция и възхода на капитализма, тази практика добива ужасяващи измерения. Децата често са поставяни в опасни промишлени работни места срещу нищожно заплащане. Докато свободните държавни училища вече са достъпни към момента на правенето на тези снимки, бедните семейства все още не могат да си позволят да понесат загубата на потенциалните заплати, които получават малките деца. Това са времената на “свободния капитализъм”.  До 1938 г няма влезли в сила, ефективни, стандартизирани общи трудови закони. Не съществуват никакви регулации за частните собственици на компании, които необезпокоявани използват икономическа и политическа принуда, за да експлоатират милиони хора, като извличането на печалби на гърба на най-малките членове на работническите семейства е просто най-грозния момент от тази реалност.  Ако някога сте се чудили какво е представлявал детския труд в Европа и САЩ, тогава със сигурност ще оцените тези мощни фотографии на Люис Уикис.

Хранителната промишленост

От земеделието, през риболова, до преработката и консервирането, имаше време, когато на практика всички храни бяха отглеждани с помощта на работници. Понякога те започваха работа веднага щом бяха достатъчно големи, за да разберат какво правят членовете на техните семейства. Макар че всички тези работни места бяха мръсни, някои бяха особено опасни, изискващи децата да работят с остриета или да оперират с тежки машини.

В това семейство на жътвари (снимката по-горе), работещи през 1910 г., децата започват да берат плодове, когато са навършили 3 години. Те ще отидат на училище след края на сезона на прибиране на реколтата, но обикновено започват класове поне месец и половина по-късно от останалите, тъй като е по-важно всеки да работи възможно най-дълго в сезона.

Това осемгодишно момиче, работещо в близка боровинкова ферма през същата година, също не е на училище, докато събирането на реколтата свърши. Работата е толкова интензивна, че баща й сериозно се замисля, дали да я остави да прекъсне работа за да може да бъде заснета – оттук и тревогата изписана на лицето й.

Това 12-годишно момче загуби ръката си, докато оперира машината за косене, на която е поставен. Въпреки, че е осакатено, детето продължава да помага на семейството си като събира зеленчуци със здравата си ръка, веднага щом успя да се върне на полето. Майка му го оплаква, че “сега ще трябва да го образоваме”, тъй като вече не може да работи като ръчен работник във фермата.

Това петгодишно момче работи в завод за стриди в 1911 г., ходейки с боси крака върху напукани черупки, докато изважда кофи от черупчести мекотели. Компанията е наела много деца на неговата възраст, за да отварят стриди за по-малко от 30 цента на ден. Ако някога сте отваряли стриди, можете да оцените колко опасна е тази работа, особено за дете.

Най-младото от децата на тази снимка на събирачи на скариди е на 8 години, но най-малкото дете, наето от компанията не присъства на снимката. То е едва на 5 години.  Тези деца-работници белят скариди цял ден, докато от пръстите им не потече кръв, а киселината и солената вода само влошават нещата.

Тези берачи са само на две и на три годинки, но работят дълги, дванайсет часови смени, точно колкото останалите членове на семейството си. Собствениците на частната компания ще спечелят по два цента на килограм плодове.

Осемгодишната Дейзи работи на машината за затваряне в консервна фабрика през 1910 г. Тя успява да постави 40 капачки за минута, но това не е достатъчно за да покрие нормата – тя изостава и е притеснена, че ще има проблеми. Дейзи все пак има късмет, тъй като би могла да бъде поставена в много по-опасна част от линията, където машини с открити зъбни колела редовно осакатяват работниците.

Индустриални работници

Разбира се, детският труд не се ограничава само до селскостопанската и риболовната промишленост; Практически всичко, направено в индустриална среда, по това време е произвеждано с помощта на деца. Тези работници често биват поставяни в опасни ситуации и в резултат на това много от тях са ранявани или трайно осакатявани.

В наши дни, миньорите все още са изправени пред много трудови опасности, предимно заради неспазване на правилата за безопасност от работодателя. Но преди изобщо да бъде регламентиран този вид труд, на служителите им се даваше малко, ако изобщо имаше някаква предпазна екипировка и те бяха принудени да работят смазващо дълги часове под земята. Тези момчета, снимани през 1908 г., остават под земята цял ден от 7 до 17 часа. Най-малките момчета в частната компания са наемани като “трапери” и изпращани да отворят запушените проходи, за да позволят на шофьорите да прекарат товарните колички с въглища.

Това момче е загубило крака си, когато е бил само на единайсет години, когато, работейки като “трапер”, той е размазан между две въглищни колички. От компанията решават, че вината е негова и отказват да му предложат компенсация. Дори след инцидента баща му продължава да работи в същата мина.

Този тринайсетгодишен хлапак има късмет, доколкото може да се говори за такова нещо при децата-миньори, защото е поставен да оперира пътното въже, което му позволява да прекарва по-голямата част от времето си на открито.

Тези млади момчета работят във фабрична сграда през 1911 г., обработвайки ръчно примесите от въглищата. Облаците прах са толкова гъсти, че много от снимките изобщо не излязоха, но никое от момчетата не получава предпазна екипировка. Всъщност, те вместо това биват бити и ритани от надзирателите си, ако не изглежда, че работят достатъчно бързо.

Преди машините да бъдат измислени, за да се усъвършенства процесът, леглата бяха свързвани ръчно в заводи като този, сниман през 1917 г. Работата е опасна и трудна, но поне тази фабрика наема сравнително по-големи деца – на по седемнайсет години.

Тази текстилна фабрика, фотографирана през 1909 г., обикновено наема деца, които са твърде млади, за да достигнат върховете на машините, за да поправят счупените конци. В резултат на това гледки като тази на снимката са често срещани в завода.

Не е изненада, че фабричните инциденти са твърде често срещано явление. Това 16-годишно момче губи крака и ръката си при трудова злополука във фабрика за пружини през 1908 г. Въпреки факта, че работи две години във фабриката, никой от компанията не отива да го посети след инцидента и той не получава обезщетение за нараняванията си.

Това момче има късмета да получи обезщетение в размер на 10 000 долара за два от загубените си пръсти, след като печели дело срещу компанията, за която работи.
Той е ранен, след като заспива по време на продължаваща осемнадесет часа смяна.

Имаме ли причина за празник?

За съжаление, днес експлоатацията на детски труд продължава да бъде актуална тема. Можем ли да обявим днешния ден за празник, докато всички знаем за фабриките на смъртта в Азия, където подизпълнители използват детски труд за да шият дрехи и аксесоари за известни западни марки. Знаем и за детския труд в африканските мини, където частни корпорации експлоатират деца поставени в почти робски условия. Наскоро публикувахме и материал свързан с експлоатацията на деца-бежанци в Турция, който кръстихме – Деца на войната, роби на капитализма. В него разгледахме задълбочаващата се тенденция сред собствениците на фабрики в Турция да използват хуманитарната катастрофа за да извличат печалба.

Трудно можем да говорим за празник на детето, докато живеем в свят, в който експлоатацията на деца продължава и то в огромни мащаби.

Докато повечето от тези примери ни изглеждат далечни, било във времето или географски, то пред нас стои непосредствена заплаха това да се промени в най-скоро време. Изместването на политическия спектър в Европа и САЩ надясно, изкара на гребена на вълната най-тъмните представители на консервативната политическа мисъл. Те се наричат, нео-либерали*, либертарианци, консерватори, алт-райт и т.н . Това, което ги обединява е възторга им към времената на нерегулирания капитализъм. Читателите на тази статия вече успяха да се докоснат до тези времена, чрез снимките и малките истории зад тях. Нека добре запомним лицата на тези деца! Политическата експанзия на неолиберализма иска да ни върне, нас и нашите деца, именно там. Адептите на стурктурните реформи предлагат отпадане на всички регулации пред частните корпорации, включително забраната за детски труд. В същото време те орязват социалните помощи и обезщетения за работещите, унищожават цялата социална мрежа, която ни предпазва от изпадането в ситуация, в която да бъдем принудени да продаваме децата си на капиталистите, като родителите на децата от снимките по-горе.

Забраната за детския труд, обезщетенията при безработица, социалните помощи и програми – всичко това беше извоювано от нас, работниците, нашите синдикати и социални движения. Това беше една дълга борба продължила повече от 2 века, и която както изглежда е далеч от приключила. Отново от нас зависи да не позволим на собствениците на компании и политическите им лакеи, да ни върнат обратно в положението на техни роби, от което се измъкнахме с цената на толкова усилия и жертви!

Честит Ден на Детето!