Реалната ситуация в българското здравеопазване

В България се въведоха извънредни мерки за ограничаване на движението на гражданите, които да ни предпазят от разпространението на коронавируса. Дотук добре, но всъщност само дотук. Управляващите поставят акцент почти само върху две теми като носенето на маски и миенето на ръце. Те си позволяват агресивен и груб тон срещу населението, вменявайки му, че е безотговорно. Всичко това на фона на задаваща се невиждана икономическа криза. Всъщност българските граждани показват доста разбиране и отговорност, но естествено очакват отговор на въпросите за икономическото си и физическо оцеляване. Брифингите на Националния щаб явно искат да създадат впечатление, че ситуацията е стабилна. За всеки, който има директен достъп до информация от болниците в страната ни обаче бързо става ясно, че истината е съвсем различна. Твърдите мерки за социална дистанция, солените глоби и назидателния тон идват за да компенсират пълната безпомощност на управляващите да овладеят здравната криза. Българското здравеопазване е в колапс и то не от вчера, не от началото на Пандемията. То стремглаво върви към пропастта от началото на така наречената здравна реформа преди 20 години. Причината за това е корупционния търговски модел в здравеопазването, който остави българските болници без достатъчно медицински специалисти, а пациентите – без достъп до адекватна грижа. Този порочен модел бе геройски защитаван от Министър-председателя и Правителството през изминалата година белязана от масови протести на медицински сестри и пациенти срещу безобразията в здравеопазването. Днес, изправени пред предизвикателството на глобална Пандемия, вече е твърде късно . Затова единственото, което остава на управляващите е да стоят и да наблюдават безучастно разпадащата се под краката ни здравна система, докато безочливо лъжат във всекидневните си брифинги целия народ.

За настоящата ситуация в здравеопазването

В следващите редове бихме искали да ви представим реалната ситуация в българските лечебни заведения в момента. Нека започнем с най-фрапиращите факти. Медицинските специалисти , които са на първа линия в борбата с глобалната заплаха, са оставени без елементарни предпазни средства. Много от тях рискуват живота си и този на близките си, като остават на поста си. Други просто отказват и напускат, което е и тяхно законно право при липсата на защитни средства. Масовите напускания на медицински специалисти идва като последен удар върху разпадащата се здравна система , в която и без това броя на кадрите е далеч под критичния минимум, като това доведе до затваряне на цели болници, като например тази в Белоградчик. Единственото, което властта предприема в тази ситуация е да организира преследване и съд за лекари и медици, напуснали работа.Това е израз на пълната безпомощност на управляващите. Друг неин апсект са обещаните от Правителството 1000 лв за медицински специалисти работещи “на първа линия”. Тук няма да коментираме мрачната ирония зад тази извънредна мярка идваща след година и половина протести на медицински сестри с искания за достойни заплати в сектора. Тази широкорекламирана седмици наред от правителството мярка се забави твърде много. И днес, когато тя най-после се осъществи, се оказа че те създават повече проблеми отколкото предлага решения. Критериите за разпределението на тези средства, въведени за да може правителството да не се охарчи прекалено много раздавайки средствата на всички , се оказаха дотолкова неясни и несправедливи, че доведоха до създаване на напрежение и конфликти сред работниците в медицинския сектор. Последното нещо от което имаме нужда в момента, не мислите ли?

Бягане от отговорност за срива на здравеопазването

Това, за което институциите не желаят да поемат отговорност, е сегашното състояние на българското здравеопазване. Преди повече от година медицинските специалисти алармираха за изключително тежкото  състояние на здравната система и предложиха спасителни мерки, с които не само да защитят достойнството на професията си, но и да решат веднъж завинаги най-фундаменталния проблем, премахвайки търговския статут на лечебните заведения, и схемата с клиничните пътеки. Протестните действия прерастнаха в гражданско неподчинение, палаткови лагери и окупации на сгради. Обществена подкрепа не липсваше, но реално на протестите и палатковите лагери липсваше критичната маса – тя си “пестеше силите”, за да ръкопляска днес на медицинските специалисти всяка вечер на балкона, чак след обявяването на извънредното положение.

Дарителство без прозрачност

От страна на властта не бе адресиран нито един от проблемите на здравеопазването поставени от протестиращото съсловие. Финансирането на здравната система е оставено на дарителския автопилот. Това дава поле за изява на “филантропи” като Домусчиев да си полират имиджа с дарения, които вероятно представляват нищожна част от всички пари, които държавата му подарява (под формата на опростени данъци и сметки, както и чрез директно субсидиране). Както и да го погледнем – в този случай далеч по-добре щеше да бъде просто ако си ги беше платил – както всички трудещи се хора си плащаме данъците искаме ли или не. И всъщност, къде ни беше гарантирана прозрачност за ползването на дарените средства? 

Очевидните грешки

За капак – лъснаха наяве най-грозните недостатъци на системата, и то още в началото на извънредното положение – липсата на всякакви предпазни средства за и без това крайно недостатъчния на брой медици. В момента масово се тръби по българските медии, че положението е наред откъм апаратура, предпазни средства, лекарства и персонал. НО, ако се обърнем директно към медицинския персонал, който е на първа линия, реалноста се оказва съвсем друга. Масово медицинския персонал, дори и в случаите, когато има някакви предпазни средства, е принуден да ползва прекалено остарели гащеризони и маски за еднократна употреба, които не стават за нищо друго освен за кофата. Да не говорим, че гащеризоните за еднократна употреба трябва да се хвърлят след ходене до тоалетна – което принуждава поради недостатъчно такива, голяма част от персонала да стиска през цялата си смяна. Много лесно може да се обърнем и към самите лекари и да видим реалната причина за масовите оставки. Информация има предостатъчно в интернет пространството и социалните мрежи от самите лица на първа линия.

Защо няма адекватни предпазни средства? Защо няма достатъчно легла и животоспасяваща апаратура? Защо няма достатъчно медицински специалисти? Каква е реалната причина лекарите да напускат? И защо се хвърля прах в очите на хората?

Кои са тези, които печелят толкова много от търговията в българското здравеопазване и защо депутати, правителство и казионни организации така яростно бранят техните печалби? Колко души още са готови да пожертват в името на тази печалба? Трябваше ли да стигнем до настоящата катастрофа за да можем най-после “да изхвърлим търговците от храма”?