Протест на бездомни български работници мигранти в Мюнхен
Български работници в Германия се борят срещу маргинализацията
На 01 март 2016г. в центъра на Мюнхен се проведе протест на бездомни българи, работещи на черно. Сред техните послания бяха включени искания за трудови договори, достойно заплащане и подслон. С банер, гласящ “Искаме да работим, искаме да живеем” те са провели шествие от зоната около ЖП гарата до кметството, за да предизвикат внимание и солидарност със ситуацията, в която се намират. Демонстрацията е била само част от по-мащабна европейска, международна кампания, целяща трайно разрешаване на тези и други проблеми, свързани с миграцията, безработицата и лошите условия за полагане на труд . В Мюнхен тя е организирана от самите български мигранти, заедно с други местни организации.
Мястото на „трудовата борса”, където ежедневно голям брой български черноработници се събират, преди да бъдат наети за няколко часа тежък труд, е улица, намираща се в близост до централната ЖП гара. Наскоро собствениците на магазините на тази улица са започнали паралелна кампания, насочена срещу българите. Те твърдят, че клиентите им са обезпокоявани от мигрантите, в следствие на което им се е наложило да наемат частна охрана, която да се грижи за спазване на реда. Организирана е и подписка, резултат от която е поемането на част от разходите за охрана от общината.
Цените на квартирите в града са изключително високи, което прави невъзможно наемането на такава, ако човек няма твърд доход. Допълнителна пречка при търсенето на квартира е и липсата на трудов договор, който се изисква обикновено от мигрантите, преди да се отдаде имота и така се получава един безкраен порочен кръг. „Свободата на предвижване”, „право на подслон” и „право на работа” за тези, а и много други българи, граждани на ЕС, са фрази, които са изпразнени от съдържанието си. Това, което получават от ЕС е расистко отношение, експлоатация и бедност.
Много подобни „трудови борси” като тази в Мюнхен се появяват през последните години в Германия (статия на Дойче Веле от 2013г. за такова явление в Кьолн). Ако все пак черноработниците успеят да получат някаква работа, то тя предимно е като общи работници на строеж или чистачи. В Северна Германия те намират своя късмет в кланици или в корабостроителната индустрия. Подобни житейски борби в рамките на вътрешната миграция на ЕС често са невидими и липсва подкрепа дори и от страна на активното немско гражданско общество.
http://inizivi.antira.info/files/2016/02/Bulg.pdf