Работничка в гръцката верига супермаркети “Карипидис” се самоуби след 18 месеца без заплащане

От организацията Либертарна Инициатива (Солун) съобщиха за самоубийството на работничка във веригата супермаркети “Карипидис”, след 18 месеца, през които фирмата не изплаща заплати. В началото на този месец, от Либертарна Инициатива организираха протести срещу един от супермаркетите на компаният в Солун ( на снимката по-горе). Този протест засега е единствената колективна реакция след (само)убийството на работника. Ето какво писаха от организацията:

“Няма да свикнем със смъртта! Ще се борим за живота!

Във вторник 11 юли 42-годишна жена, която работи във веригата супермаркети “Карипидис” в град Яница, приключи живота си. Тя е една от 1400 работници, които са прекарали последните 18 месеца без да получат заплати за тяхната работа от фирмата.

Компанията има дълги традиции на измама, произвол и експлоатация на работниците. Братята Карипидис купиха веригата от супермаркети, първоначално известна като Арванитидис, през 2004 г., когато имаше опасност от фалит под тежестта на огромни дългове към фонда за социално осигуряване на работниците и служителите.

След като изкупуването приключи, заповедта за конфискация, свързана с дълговете в размер на 18,250,000 евро, бе “отменена”, благодарение на пряката намеса на бившия секретар на фонда Ровертос Спирополус, който тогава обяви, че мярката е предприета, за да позволи на компанията да продължи да работи и да изплати някои от другите си дългове. Самият той бе разследван по обвинения в престъпления, свързани с тази негова “инициатива” през 2014 г., но в крайна сметка бе оправдан.

Въпреки неблагоприятното начало, подписването на споразумение за франчайзинг между “Карипидис” и “Карфур-Маринополус” ( гръцката компания, която за кратко притежаваше и българската верига супермаркети Пикадили, където в момента над 700 души не са получавали заплати вече 6 месеца)  позволи на “Карипидис” да навлезе на пазара под името “Карфур-Маринополус”.

В началото на 2017 г. дружеството отново влиза в процедура по несъстоятелност. Независимо от това, компанията продължава да печели, да не плаща на работниците и да използва различни извинения за заблуда, като например нуждата от саниране и “рационализация” на компанията, обвинявайки предишното управление (преди 13 години, когато веригата се наричаше “Арвантидис” ). Шефовете дори се опитват да прехвърлят вината за лошото икономическо положение на компанията на синдиката на работниците във веригата!

В момента 1400 работници от веригата супермаркети все още не получават заплатите си и работата им все още не е гарантирана. Те са в състояние, което се колебае между пленничеството и безработицата. Те не получават надбавката за задържане, нито имат право на обезщетение за безработица. Законите за правата на работниците и служителите по време на прехвърлянето на предприятия към други дружества не бяха приложени.

Неотдавна, след като шефовете се обърнаха към Върховния съд, беше решено, че работодателите на дадена фирма, които не плащат заплатите на работниците си от дълго време, не допринасят за влошаването на условията на труд – потвърждавайки още веднъж, че справедливостта има класов характер. Съдът застава на страната на силните, потисниците и експлоататорите.

Екстремната експлоатация, която понасят трудещите се, се съчетава с другите злоупотреби на фирмата. Правителството на Сириза критикува престъпното поведение на братята Карипидис, в опит да изчисти своя ляв имидж *, но същевременно допринася за продължаващото обедняване на мнозинството от обществото, като гласува поредица от противообществени закони, в изгода на местния и международен капитал. Те или остават глухи за изискванията на стачкуващите или се опитват да неутрализират протестите, понякога чрез договорки със синдикалните лидери, а понякога чрез тежко въоръжена полиция.

Съществуването на подобни работни места от средновековен тип е резултат от системни политики, водещи до обедняване на работниците, каквото беше изискването на насилственото преструктуриране на Капитала. Фирмите-експлоататори заемат все повече и повече пространство в съвременната трудова реалност. Прекомерното работно време, неплатеното работно време, несигурната работа и интензификацията на труда (често без социални осигуровки), както и липсата на мерки за сигурност от една страна унищожават работниците ежедневно и едновременно с това продължават да обогатяват шефовете, които достигат до екстремни нива на богатство за сметка на живота и здравето на работещите.

Тези, които говорят за инциденти като този като за изолирани и несвързани помежду си случаи и ги представят просто като лош късмет за работниците, не искат да видят същността на проблема. Тези резултати са вродени в същността на капитализма. Варварството на Капитала се възпроизвежда, като се възползва от човешкия труд и от унищожаването на нашия живот. Шефовете говорят за трудови злополуки и обвиняват работниците, но за нас е ясно, че това са убийства, за които са отговорни шефовете. Печалбата на работодателите не взема под внимание човешкия живот, което е причината за липсата или недостатъчността на мерките за безопасност на работното място.

На 13 юли проведохме акция за разпространение на брошури и заливане с боя на магазина Discount Market в квартал Хирокрини, Солун, който принадлежи на братята Карипидис. Чрез тези действия, ние се опитваме да посочим пряката отговорност на шефовете на супермаркетите за самоубийството на 42- годишната работничка в град Яница. Докато не се самоорганизираме срещу бедността, ако потънем в отчаяние, за нас остава само да броим мъртвите си колеги.

Наложително е да организираме борбен и твърд автономен синдикализъм, чрез който да спрем тормоза над работниците от техните работодатели, малки или големи, случващ се със съгласието на казионните синдикати, призоваващи за “мир” с нашия класов враг. Нека да поставим интересите на работниците на първо място и да вземем живота си в нашите ръце – без йерархии, посредничества и покровителства. Нека подготвим общи, безсрочни стачки, обединени от революционно предложение, чиято цел е личната и колективна еманципация, краят на експлоатацията на човека от човека и социалното самоуправление.

Няма да свикнем със смъртта. Ще се борим за живота и еманципацията на всички хора чрез самоорганизирани социални и класови формации.”

Либертарианска инициатива на Солун, член на Анархистката федерация

Източник: LibCom