Репортаж от тридневния фестивал за работническите борби във Варна
За поредна година във Варна беше проведен независимия фестивал “Бъди Промяната”. Както винаги досега фестивалът беше самоорганизиран и самофинансиран изцяло от доброволци – без участието на държавата, общината, бизнес спонсори или програми за финансиране. Той бе дело на доброволния труд на работници и активисти от Автономен Работнически Синдикат и съорганизаторите от сайта dokumentalni.com и VIPR.
Концепцията на фестивала винаги е била да поставя музиката, изкуството и всички останали събития случващи се в неговите рамки в контекста на социалните борби, като тази година решихме фокуса на феста да е конкретно върху работническите и синдикални битки. Повод за това решение ни дадоха интензивните работнически протести и стачки от изминалите месеци. Неизплатените заплати на миньорите в Бобов Дол и Оброчище, кражбата на заплатите на шивачките от Дупница и Ветрен, както и тези на работниците от Пикадили и Макс Телеком са само част от проблемите, предизвикали социални вълнения през изминалата година, а Автономен Работнически Синдикат участва активно във всеки един от гореизброените конфликти, така че определено имаше какво да кажем по темата.
Още първия ден на фестивала започна с представянето новите синдикални тактики набиращи популярност в България по време на лекцията “Автономния синдикализъм е оръжие” проведена от членове на варненската секция на синдиката.
Посетителите на фестивала се запознаха с теорията и практиката на този тип синдикализъм(познат още като grass roots, base unionism или анархосиндикализъм) чрез примери от България и от чужбина, където той е силно разрпостранен и ефективен. Характерни за него са вътрешно-организационната демокрация и равнопоставеност между членовете, както и липсата на синдикален “елит” и бюрокрация, което дава възможност за гъвкава защита на трудовите права на членовете на синдиката. Автономния синдикализъм е изключително ефективен в частния сектор с неговите тактики на организиране на “пикети” пред частни фирми, по време на които синдикалисти блокират работата на обекта и удрят директно върху оборота и имиджа на компанията, за да принудят шефовете да седнат на масата за преговори. Друг важен аспект на автономния синдикализъм е, че той поставя работническите борби в по-широк контекст. Автономните синдикати участват в борбите за свободно и достъпно образование, свободно здравеопазване и безтаксов градски транспорт, както и във всички социални борби като се започне от съпротивата срещу увеличаващите се цени на комуналните услуги и се стигне до екологичните протести против презастрояването на жилищните квартали.
По време на първия ден от фестивала бе проведена и презентацията на Даниела Пенкова (една от съорганизаторите на фестивала и основател на сайта dokumentalni.com) на тема “Данъчна справедливост”, по-време на която бе обявена кампанията за въвеждане на необлагаем минимум и редуциране на ставките на ДДС за стоки и услуги от първа необходимост.
Чуждестранното участие на фестивала започна с Наз Шакар, активистка на турското революционно работническо движение, която разказа за социалните борби в Турция и за положението в страната след проваления опит за преврат.
Другата лекция през този първи ден на фестивала, беше проведена от Йозеф Мюлбауер от Варненския Институт за Изследване на Мира по време на която се запознахме с дейността на българо-австрийския институт основан от Мюлбауер и занимаващ се с критика на държавното управление и борба за мир чрез икономическо и политическо преустройство на обществото според принципите на пряката демокрация и социалната справедливост. Важна част от темите обсъждани по време на тази лекция бяха и тези за феминизма, правата на животните и др.
Денят завърши с премиерната прожекция на два филма:
Реквием за американската мечта (САЩ) – док.филм
Във фабриката (Италия) – док.филм
http://www.dokumentalni.com/archives/4567
Втория ден на фестивала започна с лекцията на Петър Пиперков „Как да променим света без да знаем как / “How to change the world without having a clue”“ по време на която поговорихме за автономните движения по цял свят, които отправят предизвикателство на капитализма и държавата, организирайки алтернативна икономика базирана на солидарността и взаимопомощта и заменяйки авторитарните институции с такива базирани на гражданско участие и директна демокрация. Стана дума за Сапатистите, за окупираните фабрики в Аржентина и Гърция и за солидарните мрежи и кооперативи изградени в Испания.
Последва лекцията “Феминизмът в контекста на социалните борби” водена от нашия гост от Австрия – Мариеле Мариспоза, която говори за изключителната важност от поставянето на борбата за женско освобождение в контекста на всяка социална борба претендираща да бъде революционна.
След нея, на сцената излязоха хората от екипа на лявото списание dВерсия, които разказаха повече за идеите зад списанието и за новия сборник, който издадоха тази година.
Прожекциите този ден бяха на филмите:
Новите владетели на света (Австралия)
Изкуствено създадени пейзажи (Канада)
http://www.dokumentalni.com/archives/2110
На третия и последен ден на фестивала се запознахме с дейността на новия антиавторитарен социален център – Фабрика Автономия, който отвори врати преди няколко месеца в София. Научихме за самоорганизацията и изграждането на социални пространства в градовете, като форма на съпротива срещу доминиращите обществото пазарни принципи и държавен контрол.
Централното събитие на деня беше срещата с работници от фалиралата верига Пикадили, които, заедно с Автономен Работнически Синдикат поведоха борба за социална справедливост организирайки серия от протести и стачки, кулминирайки в общонационалната кампания “Да спрем работодателския произвол”. По време на събитието официално бе даден старт на тази обща кампания, в която се включиха и работниците от Макс Телеком, миньори от Бобов Дол, шивачки от Дупница и работници от други сфери, които заедно ще излязат на 5-ти септември от 10:00 пред парламента в София с искания за незабавно изплащане на откраднатите заплати и радикални промени в законодателството.
Видео обръщение на активистка от работническото движение в Турция, която бе дошла специално за да подкрепи борбата на работниците.
Продължихме с радикален хип хоп от нашите приятели El Freegano и Abstact, който забива за първи път пред варненска публика.
Последния ден на фестивала завърши с прожекции на филмите:
Последният удар за България (България) – док.филм
Бунтовна земя (Аржентина)
По време на целия фестивал бяха организирани щандове, на които се разпространяваше радикална литература, както и множество листовки и книжки издавани от самоорганизирани леви и анархистки колективи от България и света. Повечето от посетителите за пръв път научиха за различните инициативи представени на фестивала, а част от тях се присъединиха към Автономния Работнически Синдикат.
Фестивалът Бъди Промяната се превърна в една изключително успешна традиция, която вече 5 години обединява работници, активисти и студенти разкривайки общите траектории на съпротива и привличайки все повече хора към каузата за изграждане на едно общество базирано на свободата, равенството и социалната справедливост. Очакваме ви и догодина!