През няколко седмици един микробус спира на централен софийски пазар и товари пътници, нова работна ръка за селскостопанската индустрия в южна Италия. Отчаяни от бедност и безработица, десетки жени и мъже пълнят буса и заминават с надеждата да продадат труда си и най-сетне да осигурят живота на семействата си, да платят наемите и сметките, както и задълженията към банки и кредитори, в които са затънали.

Шофьорът, самият той наемен работник, обещава гарантирана работа в италианска фабрика. След един ден път с бус и ферибот през Игуменица, Гърция, работниците се озовават в Пулия, Италия, насред поле с бараки, и никаква фабрика. Оказва се, че имат два варианта: да останат и да приемат несигурния, спорадичен и нископлатен труд в селското стопанство, или да платят откуп от няколкостотин лева, за да бъдат върнати обратно по същия път в София.

В същия експлоататорски капан попадат и мигрантите достигащи италианските брегове от Африка. Стотиците мигриращи работници запълват жаждата за евтин труд, но вместо на прага на нов живот се озовават отново в мизерия, този път далеч от дома. Когато получават заплащане, то е едва наполовина от минималната надница в Италия.

Условията на труд на икономическите мигранти от България и Румъния заети в селското стопанство в Италия описва следният материал от италианските медии:

http://bari.repubblica.it/cronaca/2014/03/28/news/caporalato_foggia-82134410/

Експлоатация на български работници в Италия, запис от полицейска камера, 28 март 2014г.