Сподели заплата – повиши заплатата!
„Служителят няма право да разпространява информация за стойността на заплащането си на трети лица, неупълномощени от Работодателя или държавните власти, включително други служителите на Работодателя.“
Цитат от средно-статистически трудов договор в българска ИТ фирма
Клаузи като горната може да не нарушават законите на българската държава, но определено нарушават морала на свободния пазар. Щом като възнаграждението се определя от търсенето и предлагането на пазара, а ние нямаме представа колко получават колегите ни, как да преценим колко е пазарната стойност на нашия труд? Отговорят ни, че трябва да си сменяме работното място, докато получим удовлетворяващ отговор. Но ние сме хора, които работят, за да живеят, а не които живеят, за да сменят работните си места.
Една реципрочна клауза вероятно би гласяла, че „Работодателят не бива да споделя информация за възнаграждението на служителя с лица, неупълномощени от Служителя“. Би било абсурдно такава клауза не само да бъде изпълнена, но дори да бъде поискана – всеки работодател би ви показал вратата, ако отворите дума за нея. Но дори ако не споделя информация за заплащането ви с никого, работодателят пак би имал много по-добра представа от вас за пазарната цена на вашия труд. Колкото повече служители има, с толкова повече информация за пазара разполага. А вие имате представа само за една цена – вашата.
На практика ситуацията е далеч по-небалансирана.
От една страна имаме работодатели, обединени в БАСКОМ, БАИТ, БУА, ИКТ Клъстер, АСТЕЛ и други групировки. Те си споделят информация за заплащането на служителите. Tе реално определят това заплащане, понеже държат огромен дял от трудовия пазар. Те градят общи стратегии за развитие на пазара заедно с държавата. Те говорят пред обществото от името на всички заети в сферата на информационните технологии.
От друга страна имаме маса служители на тези групировки, които дори нямат право да споделят с колегите си какво заплащане получават.
По-голямата част от печалбата на групировките се формира от разликата между продажната цена на труда на служителите им и цената, която плащат за него.
Всеки лев, спестен от заплати, е печалба за компанията.
По-голямата част от работниците на групировките разчитат единствено на заплатата си, за да преживяват. Всеки лев увеличение на заплатата е помощ за семейството им.
Когато някой от нас поиска увеличение, мениджърът трябва да намали печалбата на компанията, ако му вдигне заплатата. Затова обикновено срещаме отговор „толкова е заплащането за твоята позиция“. Ако играехме по правилата и нямаше външни фактори, щеше да е неизбежно компаниите да натискат заплатите надолу по-силно, отколкото ние ги бутаме нагоре. За щастие, трудовият пазар в ИТ сектора не е толкова изолиран географски, та местните корпорации да могат да го контролират напълно. Но липсата на прозрачност в заплащането си остава несъмнено вредна за нас.
Пазарът не е универсално решение и не може да ни даде информацията, която работодателите така старателно пазят. В представите на някой наивник, „невидимата ръка“ би се намесила и би отворила пазарна ниша, през която такава информация да стигне до нас. Но ето, че хората в „нишата“, която уж ни осигурява възможност да търсим по-високо заплащане, също здраво
пазят информацията за реалните възнаграждения на пазара.
В началото на 2021 г. излязоха няколко проучвания на пазара на труда в IT сектора. За целта на този текст се спряхме на две от тях – на Noble Hire и на DevStyleR. Двете проучвания бяха реализирани съвсем на доброволни начала, колегите дадоха информацията за заплатите и условията на труд, при които работят, без да очакват никакво друго възнаграждение, освен да получат повече информация за пазара на труда. Но ето, че и двете „компании за кариерно развитие“ публикуваха само обобщени данни, без да споделят с общността информацията, която самата тя доброволно им предостави. При това, те публикуваха само онова, което намериха за полезно за себе си и за своите клиенти – работодателите. Например в публикациите на DevStyleR така и не успяхме да намерим особено полезна информация.
По-полезни са обобщенията на Noble Hire. Например, според тях, човек с 1-2 години опит в разработка на Back End софтуер може смело да си търси заплата около 2750 лв. Но и те не дават информация за реалното разпределение на заплащането.
А данните могат да бъдат брутални. Според трето проучване, организирано вече не от работодатели и техни наемници, а от самите работници, участващи във форума на Hardware.bg,
разликите в заплащането в горния интервал варират между 500 и 9000 лв.
Разбира се, възможно е част от тези данни да не са верни, защото анкетата е анонимна и данните не са верифицирани по никакъв начин. Точно както и данните на професионалните агенции за „човешки ресурс“, между впрочем. Усреднената заплата остава практически същата – 2730 лв. Но анкетата на общността представя по-различна картина, в която едни от нас са успели да „се продадат“ за 9000 лв. на месец, докато други, които „не могат да си поискат добре“ – за 500 лв.
Наистина ли някои от нас носят на шефовете си 20 пъти повече пари от други? Възможно е. Но не е възможно някой да работи 20 пъти повече от друг. Ако шефът на фирмата не успява да реализира достатъчно полза от труда на служителите си, това не е техен проблем – те би трябвало с ясно съзнание и чиста съвест да отидат при някой, който може да заплати труда им по-добре. Но няма как да разберат, че могат да получават повече пари за същия труд, докато те и колегите им държат заплащането си в тайна. Този манипулиран „пазар“ с прикрита информация
не просто подкрепя работодателите, той подкрепя по-неефективните,
или, както биха се изразили самите те, по-„некадърните“ работодатели, които не успяват да печелят достатъчно от труда на служителите си.
Ако споделяме с колеги информация за заплатата си, не само подпомагаме тях да си намерят по-добре платена работа, но и подпомагаме „невидимата ръка на пазара“ да награждава по-ефективните работодатели с по-качествени служители. Затова имаме три важни съвета към вас:
❗ Винаги четете трудовия си договор! Видите ли клауза за конфиденциалност – не подписвайте!
❗ Подписали ли сте договор с такава клауза, конфиденциално я нарушете!
❗ Не сте сами! Просто повечето от нас още не са го осъзнали.
ИТ секция на АРК