Състояние на тютюнопроизводството в България

Промените, които настъпиха в световния тютюнев пазар оказаха влияние върху сектора в България. След 1989 година динамиката на производство на Ориенталски тютюни в страната бележи връх през 1997 година (32 5433 ha / 48 815 t/), последван от рязък спад. През 2000 година производството достигна най-ниската се точка (13 311 ha /19 967 t/), след което започна бавно да се възстановява. През последните седем години разсадените декари  ежегодно намаляват: 2013 – 14 397 ha /24 140 t /; 2014  – 11 817 ha/19 678 t/; 2015 – 7616 ha /12 092 t/; 2016 – 5 639 ha /8 320 t/; 2017 – 4 773 ha/8166 t/; 2018 – 3 223 ha /4 932 t/; 2019 – 1 538 ha /2 742 t/  (agrostat.bg)

Независимо от това, че Българските ориенталски тютюни винаги са били в пазарна конкуренция между търговците на суров тютюн, към настоящият момент ситуацията е особено утежнена. В частност – район „Произход Неврокоп“ за реколта 2021 са разсадени около 400 ha, а очакваното количество е между 500 и 600 t /по данни от предварителни проучвания /.

До 2009 година Държавата осъществяваше регулацията на производството, изкупуването и търговията със суров тютюн. След тази година, с приетите промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, тя се оттегли от регулацията на сектор „Тютюн“. Липсата на възпроизводимост поради отпаднали законово консолидирани дейности доведе до дълбоко занемаряване и неефективност на това производство. Неуспешните опити да се замени тютюнът с алтернативни култури доведе до обедняване на населението и тютюнопроизводителите бяха принудени  да търсят препитание в чужбина. Разделяха се семейства, децата оставаха на грижите на баби и дядовци, докато майките и бащите работеха  тютюневите ниви в Гърция.  Години наред се обезлюдяваха цели села и райони, което е предпоставка за наближаваща демографска криза.

След отпадане ролята на Държавата изкуствено се създадоха проправителствени браншови организации на тютюнопроизводители – Национална асоциация на тютюнопроизводителите – НАТ 2010 /ГЕРБ/ и Сдружение на производителите на ориенталски тютюн – СПОТ /ДПС/ за защита интереса на производителите. И двете организации от създаването си  участват само в разпределението на средства по референтните плащания.

Основна роля за сривът на производството, носещо валутни приходи на страната, е недоговарянето на квоти за производство на тютюн в пред присъединителния период /по време на правителството на НДСВ/, в следствие на което не се получават субсидии за реално произведен тютюн както е в съседните страни, а премии за референтен период. Това от една страна. От друга  – Държавата засили този срив косвено, като чрез промени в законодателството позволи да се появят посредници между производителите и търговците на суров тютюн. В резултат на което, и липсващата реална държавна подкрепа разсадените площи прогресивно намаляват и секторът загива.

На фона на тези процеси у нас, нивото на консумацията на тютюневи изделия в световен мащаб с малки колебания се запазва. Търсенето на суровина не е намаляло, а България е една от четирите страни / Турция, Гърция, Северна Македония/, в които се произвеждат Ориенталски тютюни. Климатичните и почвени условия в страната се характеризират като особено благоприятни до добри за отглеждане на Ориенталски тютюни, с вариране по подрайони.   Получената суровина се отличава с благоприятно съчетание на вкус, с характерен интензивен приятен аромат, добра горяемост и висок цигарен рандеман. Включени в цигарените блендове тези тютюни придават специфична характерност по вкус и аромат на цигарата.

Тютюневата култура у нас се поддържа по отношение на качество, хомогенност и е с потенциал за разширено както конвенционално така и биологично производство и използване в развитието на намален риск при консумация на ориенталски и американ бленд цигари.

Ползите, които ще се постигнат с възраждането на тютюнопроизводството са многоаспектни. Чрез използване на природния и специфичен антропогенен ресурс на тютюнопроизводните райони в България ще се постигне развитие на съществуващите и нови сегменти от веригата социален статус – стабилни пазари – чист продукт – екология. Възстановяването на производството е възможност за развитие и стабилизиране / антропогенно, икономическо и суровинно/ на районите отглеждащи Ориенталски тютюни в България.

Ако Държавата не се намеси активно, нищо от горе описаните ползи  не е възможно да се случи, а процесите по обезлюдяване на районите ще се задълбочават необратимо. Нужно е много малко за възраждане на това производство, при което хората отглеждащи тютюн не да оцеляват и да търсят спасение в чужбина, а да превърнат дейността си в семеен бизнес, да се завърнат по родните места, да се оживят регионите, да се обработва земята. Тютюнът и тютюнопроизводството не присъства в програмите на нито една от партиите в новото Народно събрание.

Насочени ли са в правилна посока исканията на тютюнопроизводителите?

Кой и защо уби отрасъла, лишавайки стотици семейства от препитание и обезлюдявайки цели региони от страната?

Проблемите в сектора са много и са заложени през годините. Основният проблем е един и решим, но за неговото решаване липсва държавническа воля. Всяка година останалите все по-малко производители по време на изкупната компания излизат на протест с основно искане „ Повишаване изкупните цени“.

Основният проблем НЕ е ниската изкупна цена на килограм суров тютюн, а ПРЕХОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ДОПЛАЩАНИЯ/ПОМОЩ  за килограм суров тютюн. Средната изкупна цена на килограм суров тютюн в страните, произвеждащи ориенталски тютюн / между които е и България/са близки и вариранията са минимални. Разликата, която се формира при крайната цена за българските производители е от ПРЕХОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ДОПЛАЩАНИЯ  за килограм.

Тези доплащания се изплащат всяка година със средства от ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, но не за реално произведен тютюн, а за тютюн произвеждан в периода 2007-2009 година /референтен период/. Реално Държавата дава пари от националния бюджет на хора, които в момента не са производители на тютюн. На практика това необвързано с производство плащане води до пропуснати ползи за реалните производители на тютюн.

По този начин реалните производители НЕ получават тези премии и цената на килограм суров тютюн остава ниска. Последното редовно правителство предвиждаше този начин на разпределение да продължи до 2027 година, като само се променят годините включени в т.нар. референтен период. Ако успеят да го прокарат,  това ще закрие окончателно сектора и заличи селата в Западните и Източни Родопи.

Татяна Божикова – Ортомарова