Тъпчат те като боклук, накрая не ти плащат
Получихме този сигнал от пожелал анонимност бивш служител на Мебелна Къща „Явор” и го публикуваме.
Здравейте,бъдещи НЕслужители и НЕклиенти на Мебелна Къща „Явор”. Работих в Мебелна Къща „Явор” – Младост (София) като продавач-консултант. Ще разделя моя текст на две части – първо, отношение към служителите във фирмата и второ, отношението към клиентите.
Работиш за 470лева брутна заплата месечно, чисто 360лв. Другата част от заплатата ти бива давана в офиса на управителя, на ръка. Осигуряват те на 470 лева, също така плащат болнични и отпуска на тези пари. Нарушение, за което НАП знае и си затваря очите. За „проверките” на НАП се знае преди да са се състояли и служителите получават инструкции на сутрешните оперативки, какво да казват и какво да подписват. Други нарушения – не получаваш двойно възнаграждение за работа на национални празници, но пък за сметка на това получаваш неща като глоба ако закъснееш за задължителната сутрешна оперативка (нищо че за нея никой не ти е казвал на интервюто за работа), ако се подпираш на някоя стена по време на 9 часа работно време, камо ли да седнеш някъде. Получаваш глоба също и ако си говориш с някой колега.
Авансите (сумата на която те осигуряват), се дават между 10-то и 15-то число, но никога не сме я получавали преди 18-19-20-ти. Другата част от парите се дават между 25-30-то число, но реално се взимат на 3-4-ти в следващия месец. Ако кажеш нещо веднага получаваш мъмрене и забележка, а ако започнеш да ставаш неудобен на управителя – следва уволнение. Също така управителят в “Младост” с име Румен Павлов, имаше и “хубавия” навик да нарича служителите си в работно време с епитети като „много си тъп и прост” и “не трябва да ме занимаваш мене с твоята малоумщина, като няма нещо на склад убеди хората да го чакат 60 работни дни”. Отделно, след като напуснах работа и отидох да си получа останалата част от заплатата която ми дължаха, се оказа,че “съм се объркал” и е нямало нужда да идвам, защото други пари видиш ли нямало да получа…
Сега е по интересната част – отношението на клиентите. Същият този управител, Румен Павлов ни учеше с мъдрост и прилежност на това „как като с тънък конец да взимате парите от джобовете на клиентите” и как нашата работа в тези времена на криза е „ натискайте клиентите да купуват, предлагайте им каквото искате, но само да купуват” и как „дори и да не ви пука какъв боклук си е избрал човека, кажете му че това е най-хубавото нещо в магазина, но само го продайте”. Това са думите на нашия управител. Стока идваща от Румъния беше представяна като немско производство, а стока от Китай като българска. Продавач-консултантите биват карани да преследват през цялото време клиентите, да ги заговарят, да ги разпитват,едва ли не от нас се изискваше да принудим хората да купят нещо, а не да им обясним плюсовете и минусите на стоките. Да не говорим за качеството на стоките, повярвайте ми, не искате да знаете даже, рекламациите бяха прекалено често явление. Отделно същите артикули могат да бъдат намерени в много други мебелни къщи с по 20-30-40% по-евтино (няма да правя реклама на другите магазини,защото просто не знам дали и те не са същите боклуци) .Също така, продавач-консултантите трябва да лъжат и колко време е престояла стоката на склад или в магазина и колко налични бройки от даден артикул има. Прост пример – за дивани стояли 2 години в залата, управителят ни караше да казваме на клиентите,че са от 1 месец в залата на магазина, а ако клиент те пита колко бройки на склад има например от някой спален комплект задължителният отговор е само една, за да я купи по-бързо.
В мебелна къща „Явор” няма никакво уважение нито към персонала, нито към клиентите. Тъпчат те като пълен боклук и накрая дори не ти плащат дължимата част от заплатата!