Частичен успех на миньорската стачка в Оброчище. А сега накъде?
След 5 дни на стачни действия под земята и над нея и след намесата на министерството на енергетиката и омбудсмана, част от исканията на миньорите бяха изпълнени. От министерството обявиха, че “замразяват” концесията на фирма ЕВРОМАНГАН за срок от 14 дни, по време на които ще бъде сформирана работна група, която ще преразгледа концесионния договор и ще реши дали има основения за прекратяването му. От прокуратурата и от главна инспекция по труда щурмуваха офисите на компанията и иззеха цялата документация, като срещу компанията започва разследване за укриване на печалби, тежки нарушения на трудовото законодателство, както и за причиняването на екологична катастрофа, с отказа си да изпълни стандартите за пречиствателните станции, които представляват заплаха за целион регион.
Миньорите са категорични, че този концесионер, който за 18 години експлоатация на мината е доказал, че няма намерение да се съобразява нито с работниците, нито със законодателството, нито с екологичните или каквито и да било други изисквания, просто трябва да си отиде. И то незабавно. При наличието на всички тези престъпления на концесионера, както и факта, че дори не заплаща концесионната си такса на държавата, отнемането на концесията не само е логично, но е най-малкото, което би трябвало да сполети компанията, чийто представители, отдавна трябваше да бъдат затворени в следствения арест и да дават обяснения. В същото време, факта че погазването на закона от страна на концесионера продължава от години и досега нито едно правителство не е пожелало да го санкционира, говори за наличието на сериозен политически чадър осигуряващ недосегаемост за шефовете независимо от цвета на управляващите в парламента. Именно този политически чадър ни кара да се съмняваме във волята на министертвото на енергетиката да прекрати концесионния си договор с фирмата експлоататор. Иначе досега отдавна да го беше направило. Това означава, че на министерството трябва да бъде указан натиск за да спази закона и да изпълни задълженията си. Натиск както от страна на миньорите и синдикатите, така и от всички граждани загрижени за опазването на националното богатство на България, което бива ограбвано от частния концесионер и спасяването на региона от екологичната катастрофа причинена от същия.
При отнемане на концесията, миньорите ще се сблъскат с няколко алтернативи, които ще трябва да разработят в сътрудничество със синдикатите и министерството. Първият вариант е прехвърлянето на концесията на друга частна компания. В този случай, миньорите трябва да бъдат включени като страна в преговорите и да добавят свои клаузи в концесионното споразумение. Включването на социални клаузи в концесионните споразумения е широкоразпространена европейска практика, осигуряваща защита на работниците и подобряваща условията и заплащането навсякъде, където е прилагана.
Вторият вариант, който е по-малко вероятен от предходния, е поемането на експлоатацията на мината от нейния собственик – държавата, и конкретно от представителя на държавата – министерството на енергетиката, което трябва да назначи ръководство на мината. Ако това се случи, то по-скоро би било от полза за работниците, защото договарянето на работните заплати и условията на труд е много по-лесно с предстватители на държавата, отколкото с анонимни частници, управляващи безконтролно и чрез посредници.
Третия вариант е най-трудно осъществим, но пък би бил най-ефективен в дългосрочен план. Той е работниците да регистрират свое кооперативно дружество и да получат концесията за мината. Така те сами ще изберат своето ръководство и ще организират работата в мината, както и ще разпределят печалбите от нея. Този вариант е изключително полезен, както за работниците, които няма да рискуват поредния концесионер да подтиска заплатите им и да печели на техен гръб, така и за всички останали, тъй като миньорите имат личен интерес, като живущи в близките села и градове, да спазват екологичните стандарти и да работят за развитието на целия регион.