1/3 от работещите у нас са бедни

автор: Лиляна Филипова

Повече от 670 000 българи у нас работят, но въпреки това тънат в бедност, съобщи Виолета Иванова, специалист в Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Това са 30,5% от наетите в държавата 2 199 445 души.

Възнагражденията им са под 75% от средната работна заплата в страната. Варират от 313 до 494 лв., което практически им позволява да си купят само най-евтината храна и да платят неотложните за дома ток и отопление.

18 икономически сектора от общо 96 бълват работещи бедни, сочат изследванията. (Виж таблицата на 3-а стр.)

Най-тежко е положението в почистването на сгради, чистенето на машини, на влакове, автобуси, дератизацията на кораби, озеленяването. Там възнаграждението е приблизително 313 лв. при 699 лв. средна заплата за страната.

В подобно положение са и наетите в т.нар. други персонални услуги – пране, химическо чистене, част от фризьорки, козметички, масажистки, маникюристки и педикюристки, гримьорки, персоналът в студиа за татуиране и пиърсинг, ваксаджии, портиери, пикола, част от персонала на бюрата за запознанства и услугите по осигуряване на компаньонки на секстелефони.

В този сектор наетите са 11 132-ма, средното възнаграждение – 371 лв.

Най-много са бедните в търговията на дребно – 204 935.

Следват производството на облекло, ресторантьорството и хотелиерството.

Работещите бедни са сравнително постоянен контингент през последните години, твърди специалистката. В повечето от тези критични сектори има 5-6% ръст на възнаграждението спрямо миналата година, но в обслужването на сгради и озеленяването например то пада с 1,6%, ав другите персонални услуги – с 9,7%.

Причината е, че в кризата част от фирмите работят на забавени обороти или са изпаднали в несъстоятелност. В други отрасли като производството на дървен материал заплатата се е качила с 11,3%, но паралелно заетите намалели с 14,3%.

Има и куриозни сектори, в които, въпреки че заплатите се топят, наетите се увеличават, обяснява Виолета Иванова. В търговията на дребно например се поддържа сравнително ниско възнаграждение – средно 508 лв., но през второто тримесечие на 2011 г. наетите са се увеличили с 9,3% спрямо първото. В сравнение с миналата година пък ръстът на персонала е 18,4%. В растениевъдството, животновъдството и лова средното възнаграждение също не се отлепяло от 494 лв., но пък наетите се увеличили с 2,3% в сравнение с март тази година.

Работещите бедни нямат особен шанс, като се има предвид факта, че заплатата продължава да бъде основният източник на доходи у нас, твърдят от ИССИ на КНСБ. Тя формирала 52,5% от общия доход на домакинствата. В сравнение с миналата година тежестта на възнаграждението в общия доход дори се увеличила с 2,2% за сметка на пенсиите, които намалели, и печалбата от собственост, която се редуцирала с 9%.

През септември 27,5% от домакинствата у нас живеят под абсолютната граница на бедност от 199,52 лв., сочат данните на ИССИ. С под 270 лв. на човек от домакинството са 47%, а едва 10,8% успяват да си осигурят над 531 лв., колкото са нужни за нормален живот.

На минимална заплата 270 лв. се трудят 118 646 души, което е 5,4% от всички наети. Става дума за твърд ангажимент на пълно работно време.

Въпреки увеличението през септември най-ниското възнаграждение у нас сега е 38,6% от средната заплата. В Европа тя е 40-50% от средната, каза Иванова.

Същевременно от 2009 г. насам стоките от първа необходимост са поскъпнали значително над отчетената инфлация за периода, което намалява покупателната способност на минималното възнаграждение при базови хранителни продукти. Така например, докато през март 2009 г. една минимална заплата е стигала за 205 хляба “Добруджа”, през септември 2011-а с нея могат да се купят 173. Намалението при кравето сирене е 8 кг – вместо за 46 тя стига за 38 кг. С минималната заплата човек вече може да си купи 116 кг захар вместо 146, както е било преди 2 г., и 74 бутилки олио вместо 103.

Социалната помощ трябва да допълва дохода

С директора на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев разговаря ЛИЛИ БОГДАНОВА:

– Г-н Томев, защо за преброяване на работещите бедни избирате точно границата 75% от средната заплата?

– Възможни са различни подходи. В ЕС например за работещ беден се смята човек, който получава под 67% от средната заплата за страната. У нас доходите са доста по-ниски и затова сме взели една по-висока база.

Предпоставка за бедност сред работещите може да бъде също високата инфлация и незащитените доходи, високият относителен дял на т.нар. неотменими разходи в домакинството – храна, отопление, осветление и т.н. Това е много съществен фактор за бедност у нас, тъй като 34-35% от разходите на домакинствата отиват за храна, а 17-18% – за отопление и осветление. Това значи над 50% неотложнинужди и съществено натоварване на домакинските бюджети.

– Има ли разлика между ниско платени и работещи бедни?

– Когато се говори за работещи бедни, се отчита и домакинството. Можеш да имаш ниска заплата, но домакинството като цяло да е с по-висок доход и в крайна сметка да не си беден. И обратно. Така че работещите бедни най-прецизно се виждат на фона на цялостната картина на домакинството. Ниско платеният обаче много често е обречен да стане работещ беден.

– Ново явление ли е обособяването на тази категория у нас?

– Те се появиха в годините на прехода почти едновременно с безработните. За кратко време се оформиха като постоянна група хора, които са с непълна заетост или на пълно работно време, но с толкова ниско заплащане, което не покрива дори официалната линия на бедност. Работещите бедни през последните години варират постоянно между 30 и 35%. Те са продукт на отрасли с ниска добавена стойност – шивашката промишленост, текстил, облекло, селско стопанство, търговия и услуги.

– 670 000 са голяма група. И продължава да расте като численост, въпреки че заплатите намаляват.

– Това е резултат от структурата на заетостта в България. Имаме много висок дял на заетите в такива ниско платени дейности. Тези отрасли се развиват приоритетно, вместо да се заложи на други с висока добавена стойност, които дават и по-сериозно възнаграждение. Но у нас качествената заетост все още е въпрос на бъдеще.

– Каква е европейската практика?

– Навсякъде има работещи бедни, но в развитите страни има много силна социална защита. Северноевропейският модел е перфектен и гарантира много висока сигурност на изпадналите в такава ситуация. Там се допълва доходът. А у нас системата на социално подпомагане е според отделния случай – за отопление, за 5-6 деца и т.н. Помощите просто трябва да се насочат към допълване на дохода на бедните.

9% не се издължават на банките

9% от българите не могат да си плащат задълженията към банките, показва изследване на GfK. 11 на сто от населението на страната ни живеело на кредит. Парите отивали за покриване на всекидневни нужди и покупка на лични вещи.

Повечето хора обаче се притеснявали да теглят заем. 77% от хората не обичат да дължат пари. 41 на сто биха взели кредит само когато имат нужда.

Над 60% от запитаните отговорили, че предпочитат да вземат пари назаем от приятели или роднини вместо от банка, става ясно още от проучването.

Повечето българите не смятали, че моментът е подходящ за спестяване.

Най-използваният банков продукт оставала дебитната карта. Тя била средство най-често за теглене на пари от банкомат и по-малко за плащане на стоки и услуги в магазини.

Източник: www.24chasa.bg