Хърватия

Хърватия

 

 

Обща информация

Площ: 56 542 кв. км.

Жители: 4 284 889

Езици: хърватски

 

Регистрация и установяване

Гражданите на Република България имат право да останат на територията на Хърватия за срок до три месеца, ако притежават валиден паспорт или лична карта. За престой от повече от три месеца трябва да докладват за временно пребиваване в районните полицейски управления по местопребиваване, които незабавно издават удостоверение за регистрация за временно пребиваване. Правото на постоянно пребиваване може да бъде придобито след петгодишно непрекъснато законно пребиваване в Република Хърватия. Повече информация можете да намерите на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи – www.mup.hr.

 

Търсене на работа

Работодателите публикуват свободните работни места на интернет страницата на Службата по заетостта и частни портали за търсене на работа, както и на собствените си страници. Съобщения за свободни работни места може да се намерят в ежедневниците, професионалните списания, както и на интернет страниците на професионалните организации (камари, асоциации). Работните места в обществения сектор се публикуват в Държавен вестник. В по-малките населени места и общини се обявяват и по радиостанции. Частните посреднически агенции и агенциите за временна заетост са друг канал за намиране на работа. Повече информация можете да намерите на интернет страницата на Службата по заетостта – www.hzz.hr.

 

Условия на труд и заплащане

Българските граждани, намерили подходяща работа в Хърватия, сключват трудов договор, който може да бъде срочен и безсрочен. Изпитателният срок се определя от договора, но не може да продължи повече от шест месеца. Лица над 15 години и по-млади от 18 могат да работят, ако не посещават учебно заведение. Ако един работник е нает с постоянен трудов договор за извършване на сезонна работа, работодателят е задължен да изплаща вноските за пенсия и извън периода на заетост. Всеки работник има право на платен годишен отпуск в рамките на най-малко четири седмици, като това право може да бъде упражнено шест месеца след започване на работа. Към тези дни се добавят дните за платен отпуск при трудни условия, възраст и семейно положение. Работникът или служителят има право на допълнителен платен отпуск до седем дни в случай на брак, раждане на дете, тежко заболяване или смърт на близък член на семейството. При повечето работодатели максималният годишен отпуск не може да надвишава 30 работни дни. Средната месечна заплата в Хърватия възлиза на 7894 куни (5487 куни нето) през декември 2012 г. Заплати над средните се отчитат в отраслите финансово посредничество, информация и комуникация, научни и технически дейности, доставка на електроенергия и минно дело. Нетната минимална работна заплата за периода от 1 юли 2012 до 31 май 2013 г. в Хърватия е в размер на 2814 куни (приблизително 373 евро). При тежки условия на труд, извънреден и нощен труд и работа в неделя, по празници и други дни, които законът предвижда като почивни, работникът има право на повишено заплащане. Често срещана практика е работниците да получават всяка година 0.5% повишение на заплатата; някои работодатели добавят към заплатите и определена сума за транспортни разходи (необлагаема), а някои и за храна (включена в заплатата и облагаема).

 

Социална сигурност

Системата за социално осигуряване се организира и осъществява на национално ниво от държавните органи (публични институции). Тя има три основни осигурителни схеми: пенсионно осигуряване: при навършена възраст, инвалидност, трудова злополука и професионална болест и смърт; здравно осигуряване – риск от временна нетрудоспособност поради болест, при майчинство и здравна рехабилитация; осигуровка за безработица – риск от безработица и насърчаване на заетостта и рехабилитационен процес на безработни лица. Системата за социална сигурност е публична и задължителна. Тя обхваща осигурените лица и се основава на вноски, плащани от работниците, работодателите, самонаетите лица и частично се финансира от държавния бюджет. Повече информация можете да намерите на интернет страниците на Централния регистър на осигурените лица www.regos.hr и Хърватския институт за пенсионно осигуряване www.mirovinsko.hr.

 

Данъци

Сегашната данъчна система на Хърватия включва следните данъци: данък печалба, данък общ доход, данък добавена стойност, акцизи (пътнически автомобили и други моторни превозни средства, плавателни съдове и въздухоплавателни средства, безалкохолни напитки, кафе, акциз върху алкохолните напитки и тютюневите изделия, енергийните продукти и електроенергията), данък върху премиите при автомобилно застраховане, данък сгради, такси за организиране на хазартни игри и някои видове данъци. Стандартната ставка на ДДС в Хърватия от 1 март 2012 г. е 25%, а за някои продукти и услуги се прилага сконтов лихвен процент от 10% и 5%. Данъкът общ доход възлиза на 12%, 25% или 40% върху данъчната основа, в зависимост от размера на дохода. Има и пенсионни вноски (20%), здравни осигуровки (13%), вноски за заетост (1.7%), вноски за трудови злополуки (0.5%), както и местен данък 0-18% (в зависимост от мястото на пребиваване). Повече информация можете да намерите на интернет страницата на Министерството на финансите www.porezna-uprava.hr.

 

Живот

В структурата на разходите на хърватските домакинства разходите за храна и напитки на стойност средно около 2280 куни (HRK) на месец (EUR 1= HRK 7.5415) възлизат на една трета от общите разходи, а заедно с жилищните разходи (1320 куни месечно) достигат повече от половината от общата стойност на разходите за живеене. Следват транспортните разходи (760 куни) и облекло и обувки (460 куни месечно), докато само 46% от домакинствата харчат пари за култура, отдих и развлечения (180 куни месечно). 30% от хърватските домакинства извършват разходи за образование в размер на 524 куни месечно. Цената на петрола възлиза на 10.45 куни/литър (варира седмично), а на електроенергията 0.84 куни/kWh (определени такси и ДДС се добавят към потреблението). Цените на хранителните стоки се различават в зависимост от сезонните промени в доставките, мястото на покупка (магазин, супермаркет или малък магазин) и специалните оферти. Магазините за дрехи имат сезонни отстъпки от 20% до 70%, а в последно време се наблюдава повишаване на популярността на порталите за групово пазаруване, чрез които продукти и услуги могат да бъдат закупени до 90% по-евтино. Търговските центрове са отворени седем дни в седмицата, обикновено от 09.00 до 21.00 часа, а другите магазини са отворени от понеделник до събота и по-рядко в неделя.

 

Настаняване

Делът на частната собственост върху недвижими имоти в Хърватия е една от най-високите сред страните от Европейското икономическо пространство. Поради свиването на пазара, цените на недвижимите имоти са намалели в четирите най-големи градове в Хърватия (Загреб, Сплит, Риека, Осиек). Същата тенденция се забелязва и по адриатическото крайбрежие. Най-скъпи са жилищата в Загреб и Сплит (приблизително 17000 куни/кв.м.), следвани от тези в Риека (приблизително 11640 куни/кв.м.) и Осиек (около 8200 куни/кв.м.). При покупка на жилище купувачът заплаща данък в размер на 5%. Най-често срещаният начин за търсене на имот под наем или за закупуване е чрез публичните медии (интернет портали, вестници), като значителен брой специализирани агенции посредничат при отдаване под наем или закупуване на жилище. Комисионната обикновено е в размер на наема за един месец, а при покупката на апартамент около 3% от цената на имота. Цените също варират в градовете в зависимост от възрастта на апартамента, степента на обзавеждане, местоположението и удобствата наблизо. Въпреки това, в Загреб е възможно да намериш жилище под наем от 50 кв.м. между 1500 и 4500 куни на месец (200 до 600 евро на месец). Наемът не включва сметките за услуги, които също варират със средна стойност от около 1000 куни на месец (приблизително 140 евро), която е по-ниска през лятото и по-висока през зимните месеци.

 

Здравеопазване

Здравните грижи, които са предмет на задължителното обществено здравно осигуряване, са на три нива. Първо ниво: общопрактикуващ лекар, семеен лекар, гинеколог, стоматолог или педиатър. Второ ниво: специалист/консултант и болнични услуги. Трето ниво: най-сложните форми на здравни грижи от специалист/консултант и болнични услуги. В случай на спешна медицинска интервенция лечението е безплатно. Телефонният номер на услугите за спешна медицинска помощ е 112. Част от задължителното здравно осигуряване е правото на ползване на лекарства от основния списък за реимбурсиране на Хърватската здравноосигурителна каса (HZZO). Осигурените лица участват в разходите за някои лекарства, а други лекарства се осигуряват изцяло от касата. Граждани на Европейския съюз, които пътуват до Хърватия или поради друга причина временно пребивават в страната и се ползват от общественото здравно осигуряване в една от страните-членки на ЕС, имат право да ползват необходимите медицински грижи по силата на тяхната Европейска здравноосигурителна карта. Повече информация можете да намерите на интернет страницата на Хърватската здравноосигурителна каса www.hzzo-net.hr.

 

Образование

Образователната система в Хърватия се състои от предучилищно, основно, средно и висше образование. Основното образование е задължително и безплатно за всички деца на възраст между шест и петнадесет години. Това се отнася за всички деца, които пребивават в Хърватия, независимо от тяхното гражданство. Средното образование обикновено започва след завършване на основно училище до зряла възраст. В зависимост от вида на учебния план, средните училища са?: гимназии, професионални училища и училища по изкуствата. Учениците, които се обучават в средната степен на образование, завършват с полагане на държавен зрелостен изпит. Обучаващите се в професионални училища и училища по изкуствата в продължение на най-малко четири години завършват със защита на дипломна работа. Те могат да се явят на държавен зрелостен изпит по желание. Висшето образование се осигурява от университети, политехнически учебни заведения и колежи. Повече информация можете да намерите на интернет страницата на Министерството на науката, образованието и спорта – www.mzos.hr.

 

Признаване на дипломи

 

С цел преодоляване на множеството различия в квалификационните стандарти на отделните страни-членки Европейската комисия предоставя няколко инструмента, целящи да осигурят повече прозрачност и яснота при признаване на дипломи и квалификация. Европейската мрежа NARIC обхваща Национални центрове за информация при признаване на академично образование във всички страни-членки на Европейското икономическо пространство: www.enic-naric.net. Националният център в Хърватия можете да намерите на интернет адрес:www.azvo.hr/index.php/hr.Europass също е инструмент, осигуряващ прозрачност на професионалните умения. Системата осигурява яснота при разглеждане и признаване на професионалната квалификация в различните части на Европа. Повече информация можете да намерите на интернет страницата на Europass – www.europass.cedefop.europa.eu.

 

 

 

Повече информация за условията за живот и труд в Хърватия можете да намерите в тази брошура: http://www.hzz.hr/UserDocsImages/Living&workingCRO.pdf.

 

Интернет адреси

www.vlada.gov.hr – Правителство

www.hzz.hr – Служба по заетостта

www.mrms.hr – Министерство на труда и пенсионната система

www.mspm.hr – Министерство на социалната политика и младежта

www.porezna-uprava.hr – Данъци

www.mzos.hr – Образование

www.azvo.hr/index.php/hr/medunarodne-aktivnosti/ured-enic-naric/priznavanje-kvalifikacija – Признаване на дипломи

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *