АСИ (Сърбия): Босна е нашето бъдеще!
Декларация на сръбската Анархо-Синдикалистка Инициатива ( АСИ ) за положението в Босна и Херцеговина
Световната капиталистическа система се разпада и един от признаците за това е ескалиращият социален бунт на Балканите.
Този бунт се засилва, сега, няколко години след като гръцката работническа класа постави неговото начало в жестока конфронтация с управляващата класа, която се характеризираше със серия от масови бунтове, протести и всеобщи стачки. След тях се надигнаха и трудещите се маси в Словения, излизайки масово на улиците, народът на Турция се опълчи на своите господари, както и трудещите се в България и Румъния, които застрашиха сериозно съществуващото статукво в страните си. Сега, социалния бунт се разпали на място, където несъвършенствата и гнилочта на системата са най-явни в целия Регион – в Босна и Херцеговина.
Босна, в която се разиграха най-кървавите епизоди от разпада на Югославия, това Франкенщайнско колониално творение, сътворено за целите на Империалистическите държави и местните националистически престъпници – това е съвременна Босна и Херцеговина, земя, на която опустошенията, ограбването и уволнението на работници, независимо от тяхната националност стана ежедневие, страна, в която национализмът е подклаждан от империалистите, капиталистите, олигарсите и попщината. За това и не е изненадващ несъразмерно жестокия отговор на народа срещу налагания му 10-годишен мрак и слепота. Трудещите се на Босна и Херцеговина познаха истинския си враг…
Стихийните мирни протести започнаха на 4 февруари 2014г, в Тузла, един от най-крупните промишлени центрове в бивша Югославия, който през последните 10 години бе подложен на грабителска престъпна приватизация, довело до закриването на много предприятия. Протестите започнаха с чисто социални искания, против бедността и безработицата, грабежа и приватизацията. Много скоро, като резултат от полицейската жестокост и високомерното отношение на властите, протестите придобиха масов характер, разпростирайки се из цяла Босна и Херцеговина и доведоха до открита физическа конфронтация с жандармите на системата.
Излъганите и ограбени работници и техните деца, лишени от бъдеще в това общество, се надигнаха в повече от 20 града, влязоха в стълкновения с полицията, опожариха множество административни сгради – символи на страданията им, успяха дори за кратък период от време да завладеят Бръчко…
В тези няколко дни, системата беше поставена на колене, което доведе дори до там, австрийският колониален администратор на Босна, Валентин Инцко да търси помощ от НАТО, за да се върне статуквото в старото му функционално състояние. Като естествено продължение на протестите, в много градове на Босна и Херцеговина възникнаха градски асамблеи, в които решенията се вземат въз основа на принципа на пряката демокрация. Дори самият факт, че сградите, където се провеждат асамблеите, се оказаха прекалено тесни за всички желаещи да участват в прякото самоуправление, показва демократичния характер и либертарния потенциал на протестите.
Буржоазните медии направиха всичко възможно, за да дезориентират хората и така да обслужат работодателите си. Фалшивите съобщения, разпространението на непроверена и лъжлива информация за мнимото въоръжаване на демонстрантите за нападение над Република Сръбска, “информацията” за “хората”, стоящи зад протестите, вървяха ръка за ръка с жестоки полицейски репресии на улицата, със стотици арестувани, безчет демонстранти, подложени на побоища.
Престъпниците – политици в региона са в паника – Хърватския премиер веднага посети Мостар, един от градовете, обхванат от протестите, а Милорад Додик проведе екстремно съвещание с Вучинич. Всички те разговаряха за едно и също нещо : трябва да се успокои ситуацията, у “нас няма никакви предпоставки за протести, а ако все пак това се случи, ще ги потушим”. Страхът им е очевиден и той говори по-добре от всичко друго, показвайки в какво състояние е системата им : колко малко е нужно, за да бъде тя взривена и преобърната.
Недостатък на протестите, който става все по-очевиден след затихването на първоначалната вълна е липсата на Организация в народното движение, която би могла да формулира ясно желанията и надеждите на въстаналите трудови маси. Асамблеите представляват първата положителна стъпка в тази посока : но те са неминуемо отровени от остатъците на предишни идеологеми, предлагащи решения, които утопически се обръщат към “честните политици”, “експертите” и т.н. Но тези несполуки в класовото осъзнаване, не трябва да ни демобилизират : от тези събрания все пак е възможно да израсне движение, което да предаде асамблейните принципи на работа и действие в цялостната структура на обществото. Създаването на асамблеите – събрания на трудещите се по предприятия, отрасли, преди всичко в инфраструктурата— енергетика, водоснабдяване, телекомуникации, а след това обхващайки и останалите отрасли – представлява само по себе си първа стъпка към връщането на контрола на работниците над обществения живот и би положило основите на ново, по-справедливо и свободно общество.
Създаването на организация, която да координира борбата срещу управляващата класа, организация, която да започне, дисциплинирано, планомерна борба срещу репресивния апарат на системата, е една от първите задачи пред босненските революционери.
Ние призоваваме работниците на Сърбия и всички работници от Балканите, да поемат по пътя прокаран от работническата класа на Босна и Херцеговина. Живеем във време, когато можем да създадем предпоставките за движение, което може по достоен начин да вземе участие в борбата на балканската работническа класа срещу Империализма и местните национализми и което да се бори за създаването на безкласово и бездържавно общество, основано на общата собственост върху обществените блага и свободата на всички хора.
Генерален секретариат на Анархо-Синдикалистка Инициатива, секция на Международната работническа асоциация