Взаимопомощ, самоорганизация, дързост!
Позиция на Автономната работническа конфедерация относно Извънредното положение в България
Болниците нямат нужда от пазачи, а лекарите нямат нужда от министър, за да работят.
От 13 март в България бе въведено извънредно положение, във връзка с епидемията от нов грипен вирус. По същество „положението“ е произвол на държавната власт, която си развърза ръцете, за да можем да притисне когото и както намери за добре. Действията ѝ няма да спрат разпространението на заразата, но са насочени към запазване на разклащащото се статукво. Цената на задаващата се икономическа криза е прехвърляна на гърба на работещите. Отговорът на организираните работници може и трябва да бъде само един – самоорганизация, взаимопомощ, съпротива.
Изправени пред необичайно опасен грипен вирус, различните държави задвижиха всички механизми, с които разполагат, за да ограничат разпространението му. Единствените механизми, които нашата държава поддържа работещи, служат за експлоатация на населението в подопечната ѝ територия. Единственото, което можеше да направи, е да усили тези механизми. И единственото, което постигна, е ожесточаване на експлоатацията.
Повечето от нас са закрепостени у дома си, голяма част са в принудителен неплатен отпуск или направо безработни. По-голямата тежест от образованието на учениците бе окончателно прехвърлено на гърба на родителите им, които се очаква да им осигурят учебно място, компютър, Интернет, възпитател и, не на последно място, спокойствие, за да могат да задоволят изискванията за „пълноценен учебен процес“. Пенсионерите патриотично изчакват „да намалеят значително, за да облекчат пенсионната система“. Мнозинството от онези, които продължават да ходят на работа, се тъпчат по стотици хора в работните помещения и транспортните средства, без никакво предпазно оборудване. Поради истерията, раздухвана от „извънредните“ мерки, се заражда спекула, невиждана от печално известната „луканова зима“.
Това няма по никакъв начин да спре разпространението на вируса. Нашата държава няма нито икономическия, нито организационния ресурс да се справи с подобна заплаха. Икономика, която внася всички потребителски стоки от другия край на планетата, не може да бъде устойчива. Власт, която разпродава собствения си резерв, точно когато има нужда от него, не може да се пребори дори със себе си. Ако не се намеси външен фактор като подобрение в климата или чуждестранна ваксина, ние сме обречени да изтърпим поредния щам, както изтърпяваме и по-безобидните.
Неефективността на демонстративните действия на „националния кризисен щаб“ е очевидна – високата смъртност в България е показател за неефективността не толкова на лечението, колкото на засичането на заразени хора. На национално и местно ниво, мерките се променят и нагласят в зависимост от нуждите на олигарсите и чуждестранните инвеститори. Колкото по-богат е някой, толкова по-слабо важат за него ограниченията. Докато работниците се чудят как да посрещнат битовите си сметки, а дребният бизнес – как да си плати данъците, богаташите изразяват загриженост с хештагове и потриват ръце в очакване на поредните спасителни финансови инжекции.
Резултатът от тази може да бъде само един – нулев ефект за предпазване от вируса и тежък товар върху гърба на бедните и работещите слоеве от населението. В това отношение България не е изключение. Глобалната епидемия отключи поредната световна икономическа криза, която тепърва ще удари непропорционално силно върху населението на слабите икономически държави. Както направиха и с кризата от 2008-ма, богатите държави ще закрепят с финансови инжекции икономиката на своя територия и с радост ще приютят новобогаташите от останалия обедняващ свят. Ние, заедно с огромната част от света, ще тряба да платим за тяхната криза. С труда си, потта си, а в ситуацията на глобална пандемия – дори с кръвта си.
Спасението не може да дойде от колониалната администрация, съществуваща само, за да разграбва територията и народа, живеещ в нея. Тя няма да ни осигури нито медицински грижи, нито предпазни средства, нито храна, нито покрив, нито доходи. Няма дори да спре да ни ограбва чрез данъци, монополи, рекет и спекула.
Спасението е само в три думи: Взаимопомощ, самоорганизация, дързост! Медицинските грижи не се извършват от генерали и олигарси, а от работници като нас, често рискуващи живота си заради хипократовата си клетва. Предпазните средства не идват от китайски контейнери, а се шият от работници като нас, които в момента не би трябвало да работят, заради „извънредните“ мерки. Храната не идва от хипермаркетите, а от нашата земя, която е завзета от Октоподи и Градуси. Всичко, от което имаме нужда, е плод на собствения ни труд. Щом властта не може да ни го осигури, вместо да ѝ продаваме труда си, трябва да се организираме без нея и дори въпреки нея. Болниците нямат нужда от пазачи, а лекарите нямат нужда от министър, за да работят.