Гърция: Безвластническия синдикален съюз – Манолада : ягоди и кръв!

Позиция на Безвластническия синдикален съюз по повод  варварското нападение над работници –емигранти в Манолада.

 thumbnail

Трудещите се емигранти работят в робски условия през сезона на ягодите в Манолада. 90% от продукцията е за износ. Условията на труд и живот са нечовешки, а заплащането е минимално (нулево в повечето случаи). Тази история се повтаря от години. Работниците не получават никакво възнаграждение с месеци, а ако дръзнат да поискат заплатите си, се сблъскват с насилието на работодателя, който има зад гърба си престъпната толерантност на държавата и  мафията.

17 април 2013г – ЯГОДИ И КРЪВ!

Двеста души работници,  решават да си поискат отработеното и дължимото. Шест месеца къртовски труд от сутрин до вечер и то без никакво възнаграждение, изпитвайки на гърба си експлоатацията и мизерията на системата. И вместо заплатите  си,  получават за отплата  куршуми, терор и насилие.  Двадесет работника се озовават окървавени и пребити в болница. Не за пръв път в околността се случват подобни инциденти. От години има информации и факти за смъртни случаи и  тормоз над емигранти, но по-голямата част от фактите за тормоз, изтезания и некоректно работодателско отношение , остават прикрити от чорбаджиите на Манолада.

????? - ?????????  (EUROKINISSI)

 Подобна безскрупулност се среща често и срещу трудещите се работници и в други области на Гърция, от страна на разнокалибрени чорбаджии, и големи и малки. Полета, стада и строежи са бойното поле на което се разиграват всякакъв вид драми с потърпевши работниците – емигранти. Чорбаджийския произвол в повечето случаи остава ненаказан, а мълчанието и безразличието на по-голямата част от обществото работи в полза на съвременната търговия с роби.

 Не е нужно, разбира се,  някой да ходи чак Илия,  за да се сблъска с тези образи и да го  „разчуства” унижението, на което се подлага тази определена част от работническата класа – емигрантското съсловие. През 2010 г. в Янина, сенегалски работници в оранжериите на Калпаки решават да си поискат заплатите. След седмици на гладна стачка, борбата им се увенчава с успех.  Все още и в портокаловите полета на Арта условията на труд и заплащане не се различават по нищо от тези в Манолада.

 Борци против експлоатацията на човек от човека, ние не обръщаме глави на другата страна, преструвайки  се на незнаещи или учудени. Живеем във времена наподобяващи отношението към работниците през Средновековието, планове за Специални  Икономически Зони (Манолада неформално е СИЗ), съвременните концентрационни  лагери, в които  Капитализма  ни иска раболепни и слугински мълчаливи, се увеличават – отказваме да мълчим!

 Не се надяваме на никой „просветен” лидер  или партия, които ще донесат спасението. Неотложна нужда е да се създадат и разработят онези връзки и отношения и действия, довеждащи ни  до излизането на Барикадите, които единствени могат ни спасят и да ни върнат ограбените животи.

Срещу всяка класова и расова дискриминация, с оръжието на солидарността се опълчваме срещу страха, подтисничеството , изолацията и жестокостта , която искат да ни наложат Държавата и началствата. Ще отговорим със задружни и самоорганизирани борби и на местни и на емигранти. Така или иначе, НЯМАМЕ ЗА ГУБЕНЕ НИЩО, ОСВЕН ВЕРИГИТЕ СИ!

Безвластнически Синдикален Съюз – Янина

http://eseioanninon.squat.gr/

Превод: М. Зафирова

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *