Изправени пред орязването на правата ни, трябва да се борим!
Правителствата и европейските институции прилагат политика, чиято единствена цел е да накара хората да приемат ултимативно натрапените серии от икономически мерки като нещо, което не може да се избегне. Всъщност, самите мерки са повече от неприемливи и отнемат правата на всички трудещи се граждани на Европа, като най – много засягат работническата класа от държавите от Южна Европа. Единствената алтернатива, която е представена на тези хора е намаляването на техните заплати, системното нарушаване на правата им и постоянното влошаване на условията на живот. В същото време изключително умело се прокарват механизмите на приватизацията, както и целенасоченото унищожаване на обществените и социалните услуги, които и без това се оказват крайно недостатъчни.
Поредното правителство в Испания, това на Рахой, днес коментира икономическите мерки, които европейските политически и финансови институции наложиха като компенсация за новия отпуснат заем. Обявените мерки слагат край на лъжите през последните седмици, с които правителството обещаваше, че щяло да вземе въпросния заем, който уж не изисквал нови ограничителни мерки.
Това е сметката от спекулацията, която продължава с години; в момента тази сметка я плащаме ние, работническата класа, заедно с всички последици от грабителското посегателство върху социалните услуги, помощите за безработица, пенсиите и заплатите на обществените работници.
Тези мерки довеждат до увеличаване на непреките данъци, което допълнително утежнява положението на трудещите се – те и без това носят на гърба си цялата тежест на данъчното робство, а тяхната покупателна способност намалява с всеки изминал ден. Да не говорим, че увеличаването на данъците умело се съчетава със замразяването на заплатите, което от своя страна е договорено тайно от чиновниците, работодателите и синдикатите. Реформите, прикрити зад различните парламентарни формалности, стават все по – агресивни и насочени против работническата класа. Масово се орязват заплатите на обществените служители.
В замяна на това се намаляват социалните вноски на чиновниците – един път тази година и втори път – следващата. Запазват се бонусите, включени в договорите на предприемачите. Предвижда се освобождаване от данъци за крупните “бизнесмени” и то при все по – изгодни условия. Най – рентабилните сектори като железопътния и въздушния транспорт се предоставят изцяло в ръцете на шефовете – работодатели.
Подигравките спрямо народа продължават с намаляването на помощите за безработица и то точно в момент, в който процентът на безработните не само, че продължава да се увеличава, но и самото практическо прилагане на реформите допълнително допринася за още по – големия брой съкращения и изхвърляне на хората на улицата.
Испанската социалистическа работническа партия (заедно със съюза на работодателите и синдикатите) приведе в изпълнение реформата в пенсионната система и към настоящия момент пенсионната възраст е увеличена на 67 години.
Правителствата и европейските институции прилагат политика, чиято единствена цел е да накара хората да приемат ултимативно натрапените серии от икономически мерки като нещо, което не може да се избегне. Всъщност, самите мерки са повече от неприемливи и отнемат правата на всички трудещи се граждани на Европа, като най – много засягат работническата класа от държавите от Южна Европа. Единствената алтернатива, която е представена на тези хора е намаляването на техните заплати, системното нарушаване на правата им и постоянното влошаване на условията на живот. В същото време изключително умело се прокарват механизмите на приватизацията, както и целенасоченото унищожаване на обществените и социалните услуги, които и без това се оказват крайно недостатъчни.
В деня, в който се оповестяваха всичките тези реформи, в Мадрид имаше протест на миньорите. Социалната обстановка, която и без това беше изострена от предстоящите орязвания на социалните придобивки както и постоянната агресия от страна на правителството, предизвикаха разпростирането на недоволството във всички обществени сектори. Всичките те вземаха пример от бунтовете на миньорите. Всички трудещи се в държавния или в частния сектор, а също така и безработните, имат еднакви мотиви за борба, както на улицата, така и в предприятията. Вече е дошло времето за класова солидарност и единство в борбата.
Ние, представителите на CNT, смятаме, че не можем да продължаваме да чакаме. Ако всички трудещи се не се мобилизират масово, единственото, което ни очаква, са нови вълни от реформи. Време е да се скъса с корумпираната политическа и икономическа система, върху която международните финансови институции могат безпроблемно да оказват влияние.
Сега е моментът да се организираме. Трябва да се създадат революционни синдикални организации и социални движения, които да обединят всички локални бунтове в едно цяло. Трябва да се скъса със символичните и безполезни движения и да се създаде график на организираните мероприятия; да се противопоставим успешно на провежданата до момента политика и да бъдем в полза на работническата класа. Стачките и блокирането на икономическата дейност във всички сектори трябва да бъдат наш основен инструмент за борба. Тези, които не постъпват по този начин и не знаят каква позиция да заемат, просто извършват предателство спрямо борбата на работническата класа. Не можем да продължаваме да чакаме.
Към всеобща стачка!!!
Постоянен Секретариат на Конфедеративния Комитет на CNT
петък, 20 юли 2012 г.