Как да се предпазим от заразяване с COVID-19 и да запазим работното си място

През последните месеци в света възникна и се разпространи вируса COVID-19, известен в медиите като коронавирус. Заразата не подмина и България, а макар че за вируса и ефектите от него беше известно от месеци, властите се оказаха неподготвени със защитни облекла и мерки срещу заразата. Най-засегнати се оказаха хората на първа линия в борбата с вируса – лекарите и медицинските сестри. Липсата на защитни облекла и маски, която е задължителна при работа със заразноболни, особено с такава силнозаразна болест, с основание уплашиха мнозина медицински сестри и лекари и те решиха да подадат предизвестия за напускане, за да защитят живота и здравето си. Има ли обаче друг начин да бъде защитено здравето на тези ценни специалисти без да остават болниците без специалисти, пациентите – без кой да се грижи за тях, а самите сестри – без работа в обстановката на задаваща се икономическа криза по света и в България. Нека видим какво казва законът:

Чл. 283 КТ (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител.

Специално работно облекло и лични предпазни средства

Чл. 284. КТ (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)  (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.  (2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа.

Чл. 219 КТ (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)  (1) Работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.

Нека обобщим: законът, в случая Кодекса на труда, задължава работодателя да осигури защитни облекла за служителите си при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето им, каквато безспорно е коронавирусът. При такава опасност и неизпълнение на задължението на работодателя да осигури специално защитно облекло (гащеризони, защитни костюми) и лични предпазни средства (ръкавици, очила, маски) по чл. 284, ал.1 КТ работникът има право да спре работа. През време на спиранетона работа работникът има право да получава обезщетение в размер на заплатата си от работодателя, няма право да бъде уволняван заради това, че не работи, защото отказът му е правомерен, а ако работодателят уволни работника на това основание, работникът има право да го съди и да си възстанови работата. Правото на работника да спре работата е до отстраняване на опасността или до снабдяването с подходящо предпазно облекло.

Предпоставките за упражняване на това право са следните:

1. Преди да упражни правото си да спре работа работникът/служителят трябва да уведоми непосредствения си ръководител, че спира работа и причините поради които го прави. Непосредствен ръководител е този, който непосредствено ръководи трудовия процес в определено отделение или друго низово звено на болницата, където полагат труд група работници/служители. Добре е това уведомление да стане пред свидетели или в писмена форма на деловодството в 2 екземпляра, като единият да остане за служителя с входящ номер, а също така е добре работникът да остави контакти – мобилен телефон, на който да отговаря през време на работната си смяна, за да има връзка с работодателя през работно време.

2. Работникът/служителят реално да спре да полага труд, докато работодателят не му предостави лични предпазни средства и защитни облекла. Важно – работодателят има право на основание чл. 120 КТ да възложи на работника да изпълнява друга работа в друго отделение, където сметне, че няма опасност или дори да изпрати работника в друга болница, докато трае опасността. Принципно работникът е длъжен да върши тази работа, доколкото тя също не е непосредствено и сериозно опасна за здравето и живота – примерно мести сестра в друго отделение заради липса на маски, но там също има сериозна и непосредствена опасност да се зарази с коронавирус.

3. Работникът обаче, макар да има право да бездейства по време на работното време, принципно е длъжен да бъде на разположение на работодателя, тоест да се явява на работа и да остава там през работното си време. Доколкото целта на отказа е да се предпази от опасност от заразяване с коронавирус, а оставането на работа може да създаде такаква опасност, служителят не е длъжен да остава на мястото, където обичайно полага своя труд, ако има опасност да се зарази. Работникът може да бъде във фоайе на болницата, в затворена стая на болницата и т.н., доколкото прецени, че не е застрашен. Ако и в тези случаи прецени, че има опасност за здравето и живота, т.е. опасност от заразяване с  COVID-19, работника може да бъде на друго място, но трябва да е дал мобилен телефон или друг контакт на работодатля си, да отговаря по всяко време в рамките на работното си време и да е готов да започне работа в разумен според обстоятелствата срок, когато опасността бъде отстранена и бъде уведомен за това от работодателя – т.е. не трябва да отивате на село примерно през работно време, защото работодателя може да го използва срещу вас в един евентуален процес.

4.  Работодателят е длъжен при уведомяване от работника да прецени обстановката и да разпореди спиране на работа до отстраняване на опасността, в случая до раздаване на защитни облекла и лични предпазни средства. Когато прецени, че опасността е отстранена, работодателят с нареждане заповядва да се започне отново работата. Този сценарий е в идеалния случай – когато работодателят е добросъвестен и има за цел да отсррани опасността и го е грижа за служителите.  В такъв случай след нареждането работникът е длъжен да престане да бездейства и да започне да изпълнява нормалните си трудови функции.

Възможно е обаче работодателят да „констатира”, че няма опасност за здравето на служителите и да нареди започването на работа, когато такаква опасност реално съществува. Такава заповед е неправомерна и работниците имат право да не я изпълнят. Те обаче трябва да си осигурят доказателства срещу работодателя, при един евентуален съдебен процес. Например може да донесе некачествени ръкавци и да каже, че е отсрранил опасността и да нареди започване на работа. Служителят има право да откаже като се аргументира. Доказателство могат да бъдат например ръкавиците, вземете 1-2 чифта от тях пред свидетели и ако ви уволни ще имате веществено доказателство пред съда, което ще бъде допълнителен аргумент във Ваша полза. Осигурявайте си свидетели. Избягвайте разговори „очи в очи”, защото освен липса на доказателства във ваша полза давате на работодателя възможност да създава между Вас интриги, да Ви разделя и корумпира. Бъдете единни!

По време на неполагането на труд имате право на обезщетение в размер на брутната работна заплата. Работодателят няма право да Ви уволни докато упражнявате правото си по чл. 283 КТ, ако Ви заплашва с уволнение Вие го заплашвайте със съд!

Съвети: покажете, че знаете правата си. Цитирайте членове, бъдете заедно, запазвайте доказателства. Използвайте законови изрази – лични предпазни средства, специално работно облекло, здравословни и безопасни условия на труд – така ще го респектирате и ще му покажете, че не може да Ви лъже, защото знаете правата си и има кой да Ви консултира.

Не давайте на работодателя възможност да Ви обвини в недобросъвестност – затова казахме, че ако не сте в болницата е добре да дадете мобилния си номер и бъдете до телефона, докато трае смяната. Не давайте на работодателя аргументи във Ваша вреда.

Не се делете, бъдете солидарни, така ще имате и доказателства във Ваша подкрепа, и ще отнемете възможността на ръководството да създава интриги между Вас!