Извънредна програма на АРК за излизане от справяне с кризата, предизвикана от Ковид -19
Паралелно развилите се здравословна и икономическа кризи доведоха България до извънредна ситуация в най-пълния смисъл на тази дума. Подобна ситуация изисква и изключителни мерки, кaквито към момента на практика липсват. Стотици хиляди хора имат нужда от неотложна помощ за своето оцеляване. Това се отчита и признава от мнозинството хора, включително и сред властимащите. Но те са безпомощни пред най-належащия въпрос – откъде да се почерпи ресурса, който е необходим за справяне със ситуацията?
В тази позиция разгръщаме плана на нашата организация за справяне с кризата, който може да бъде считан и за наша програма за следващите месеци. Той е резултат от проведените срещи между работници от различни сектори и е изготвен на базата на нашият анализ на ситуацията в страната, както и на базата на мерките и действията предприети от нашите приятелски работнически организации от различни европейски страни, с които сме в постоянен контакт.
Етап I
Неотложни мерки!
Здравеопазване
Незабавно обезпечаване на медицинските специалисти и лекарите с висококачествени предпазни средства. Гарантирането на живота и здравето на медиците е от първостепенно значение за справянето с Пандемията.
Безработица
Социални мерки
Етап – II
Мерки за смекчаване на ефектите от кризата върху широките обществени слоеве
Създаване на фонд “Обществена Солидарност” за справяне с икономическите ефекти от кризата финансиран директно от държавния бюджет. Основна функция на фонда следва да бъде пропорционално разпределение на средства от бюджета за гарантиране на доходите на домакинствата засегнати по един или друг начин от кризата в това число съкратени, изпратени в неплатен отпуск, хора на свободни професии, както и работници в туристическия бранш, които изобщо няма да бъдат назначени в началото на сезона. Водещ критерий за определяне на размера на средствата за всяко домакинство ще се определя според размера на членовете на домакинството. Месечната сума за всяко домакинство трябва да гарантира екзистенс минимума фиксиран с постановление на Министерския съвет за 2020 година на 363лв. Например при четиричленно семейство, фондът е длъжен да подсигури 4×363лв = 1252 лв. на месец.
Фондът трябва да бъде подсигурен със средства за своето функциониране за три месеца напред, като действието му и съответно бюджетът му, могат да бъдат актуализирани в съотвествие с развитието на Пандемията и икономическата криза.
Средставата за нормалното функциониране на фонда трябва да бъдат подсигурени чрез следните мерки:
Премахване на плоското данъчно облагане и заменянето му с прогресивно;
Етап III
Мерки за излизане от кризатаКризата предизвикана от глобалното разпространение на КОВИД 19 извади на дневен ред редица замитани под килима обществени проблеми свързани с икономическата система на страната и състоянието на публичния сектор.
Единствения шанс за българския народ да излезе с достойнство от безпрецедентната криза е пълната реорганизация на социално икономическия живот в страната. Първата стъпка в тази реорганизация е засилването на публичния сектор чрез социализация на структуроопределящите сектори – здравеопазване, транспорт, енергетика. Те трябва да бъдат поставени под контрола на публични управленски структури организирани на принципите на пряката демокрация, прозрачността и обществения контрол, с широко представителство на работниците и работническите организации, от една страна и гражданските организации на потребителите (пациентите в контекста на здравеопазването) като част от един всеобхватен процес на демократизация на икономиката и социално справедливо преразпределение. Икономиката трябва да служи на хората, а не обратното. Едно е ясно – не можем да поверим икономиката на произвола и безотговорността на частниците, нито на безхаберието на корумпираната политическа класа. Време е да вземем съдбата си в свои ръце.
В България към момента наемните работници сме абсолютното мнозинство от икономически активното население на страната – около 92%. Ние сме тези, които реално движат икономиката чрез нашия всекидневен труд. Ние не смятаме да просим социални помощи от държавата, нито пък вярваме, че управляващата класа ще ни даде нещо даром. Това на което разчитаме е, единствено на нашата собствена сила да се (само)организираме и да извоюваме правото си на достоен живот.
Етапи 1 и 2 са свързани с конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети от държавата. За тяхното осъществяване разчитаме на способността ни да се организираме, като работници, за оказване на безкомпромисен натиск над управлящващите до пълно изпълнение на нашите искания.
За Етап III нещата стоят по различен начин. За да осъществим целите заложени в планът за трайно излизане от кризата не можем да разчитаме на инициативата на държавата, още по-малко на бизнеса. От ключово значение е нашата собствена инициатива, не за предлагане, изискване и осъществяване на натиск, а за практическото осъществяване на поставените цели.