Коментар от адвокат Пенев за новата заповед на министър Кацаров
Коментар от адвокат Милен Пенев за новата заповед на здравния министър Стойчо Кацаров
Вчера, министърът на здравеопазването отмени своята заповед от 19.10.2021 г., с която се ограничават човешките права на базата на зелен сертификат и издаде друга с почти идентично съдържание. Една от основните „новости“ в тази вчерашна заповед е включването и на учителите в системата за дискриминация чрез сертификатите – т. 20 от заповедта. Единственият начин, по който може да се определи този акт, е като поредна подигравка с правовата държава и възможността за справедливо правосъдие.
Наложената практика министърът на здравеопазването постоянно да отменя и изменя своите заповеди за въвеждане на временни противоепидемични мерки е с оглед на една много проста цел – да се отнеме възможността неговите заповеди да бъдат ефективно обжалвани. Когато се подаде жалба, е необходимо техническо време да се образува производство, да се насрочи съдебно заседание, да се завърши делото с решение на съда. Всичко това отнема поне няколко месеца. Когато заповедта на министъра бъде отменена от него и така вече не съществува в правния мир, това дава основание на съда да прекрати делото поради липса на предмет и правен интерес. По този начин дейността на здравния министър остава напълно безконтролна, а всички усилия на жалбоподателите и вложените от тях време, усилия и средства отиват на вятъра.
Защо се получава така – всичко това е плод на изменения в Закона за здравето от пролетта на миналата година и най-вече на чл. 63. Тези законови промени създадоха в ал. 3 на чл. 63 извънредно широки възможности за обявяване на извънредна епидемична обстановка, а в ал. 4 оправомощиха здравния министър да бъде върховен повелител на човешкото здраве и живот в Република България. Нито един държавен орган в момента не разполага с такава неограничена и на практика лишена от възможност за обществен контрол власт, единствените, които могат да въздействат върху здравния министър са министър-председателя и президента, но не и нормалните български граждани по съдебен или административен ред. Това поставя много сериозно въпроса демокрация ли е България в момента и запазен ли е обществения договор между гражданите и държавата. Нека цитираме Уикипедията в статията, озаглавена “Диктатура”, какво мисли по въпроса за управлението на една страна с декрети, тоест с безконтролни актове на изпълнителната власт, които имат силата на закон:
„Германската република, която наследява имперското германско правителство в края на Първата световна война (известна като Ваймарска република), приема конституционна разпоредба, която изрично дава възможност на президента да управлява чрез декрети и без обсъждане със законодателната власт. Тази разпоредба е използвана от Адолф Хитлер, за да консолидира правомощията си при избора му за канцлер от президента Хинденбург.
Франклин Делано Рузвелт, президент на САЩ по време на Голямата депресия и Втората световна война, също упражнява извънредни правомощия в отговор на двете извънредни ситуации. Действията на Рузвелт включват временното суспендиране на договори, в нарушение на Конституцията на САЩ, както и затваряне на банки и мораториум върху възбрани. По-късно, възприемайки като заплаха японските граждани в САЩ и американците от японски произход, Рузвелт нарежда преместването им в лагери за интерниране.“
За да стигнем до тази ситуация вина носи и Конституционният съд. Текстовете на чл. 63, ал. 2-7 бяха атакувани пред Конституционния съд от президента на България. КС не уважи искането на президента и потвърди законосъобразността на атакуваните норми с решение № 10 от 23.07.2020 г. Съдиите Таня Райковска и Атанас Семов, двама достойни юристи, изразиха особено мнение по предявеното искане, ето част от техните аргументи:
„Защитата на общественото здраве е насочена всъщност към защита на живота и здравето на всеки гражданин, а правото на живот е неотменимо право и защитата му може да бъде основание за ограничаване на основни права. Това обстоятелство обаче не променя изискването тези ограничения да са установени със закон, а не със заповед на министъра.
Разбира се, понякога са необходими спешни мерки. Спешността обаче веднъж не е конституционно понятие, втори път „спешни” не означава само по себе си „извънредни”, т.е. ограничаващи основните права. Обратно – мерките, които ограничават основните права, спешни или не, са извънредни – и могат да се определят само със закон., И изпълнителната власт може само да прилага тези мерки (този закон) – като напр. налага едни или други мерки, в едни и други региони на страната.“
„Всъщност какви да са видовете епидемични мерки, които да бъдат въведени при необходимост, е оставено на преценката на министъра на здравеопазването (за когото няма изискване да бъде с медицинско образование) или на директора на РЗИ. Или в компетентността на министъра на здравеопазването и/или директора на РЗИ е да определи кои права на гражданите могат да бъдат ограничавани, макар нормата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията изрично да установява, че единствено законът може да определи упражняването на кои права може да бъде ограничено при наличие на извънредно положение.“
В заключение – действията на здравния министър от вчера не са изненадващи, подобни действия се повтарят периодично повече от година. Самият факт, че подсъдността при обжалването на неговите заповеди беше прехвърлена от ВАС към Административен съд – София град, а през последните дни всички искания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта от 19.10.2021 г. бяха отхвърлени, също дадоха ясен знак как ще се развият нещата. Единственият орган в момента, който може да възстанови баланса в държавата и да даде шанс на някаква нормалност, е Народното събрание. То трябва да премахне извънредните правомощия на здравния министър и да приеме текст в закона за здравето, с който ваксинацията срещу Covid-19 да бъде установена като напълно доброволна, с което съответно да бъдат спрени всякакви опити да се упражнява дискриминация и принуда срещу българските граждани.
Адвокат Милен Пенев