Концесионера – вън! Миньорите от Оброчище бранят с тела правото си на достойно съществуване
Тази събота, 04.06.2017 пристигнахме в мината край Оброчище, където 20 миньори бяха под земята от четвъртък, а колегите им от другите смени бяха окупирали входа на мината. Стачката избухна, след като от управата отказаха да спазят договореностите от сключения тази пролет колективен трудов договор. Договорът беше резултат от подобни стачни действия през Март, когато миньорите излязоха в гладна стачка и организираха масови протести с искане за повишение на заплатите, подобряване на условията на труд и преразглеждане на концесионния договор за експлоатация на мината.
Преди да спрем пред мината се отбихме в бакалията в близкото село. Там ни посрещна продавачка на средна възраст, с която се заговорихме за миньорската стачка: “Как да не знам за стачката, нали всичките при мене идват. Тая сутрин дойдоха да вземат банички и цигари за момчетата дето са под земята. ” – каза тя развълнувана – “По 200 по 300лв вересии имат при мене. Много е тежко положението там.” Тогава чухме за първи път и едно име, което щяхме да чуваме все по-често. “Тереза Данкова им е директорката – тя коли и беси. Ама знайте ли за какъв човек става въпрос? Ама важна, ама тежка – не можеш да говориш с нея току така. Трябва един месец предварително да помолиш, и ако тя реши – тогава. Долен човек е тя”
Пред мината намерихме 20-тина миньори. Те блокират входовете на мината за да не допуснат от управата да изнесат стоката, докато колегите им стачкуват под земята. Зад оградата се виждат планини от суров материал, а в двора се виждат паркирани големи товарни камиони. Според миньорите, директорката е дала заповед да се натовари и да се изнесе всичко, до последното парче. Те пък заявяват, че докато не получат парите си и докато не се преразгледа концесионния договор – няма да допуснат нищо да бъде изнесено от мината.
Миньорите, с които се запознахме пред мината бяха същите, които бяха под земята през Март когато избухна първата стачка. Тогава стана ясно, че заплатите в мината са престъпно ниски – между 460 лв. (минималната в страната) и 610 лв, работниците не получават необходимата екипировка, не получават ваучери за храна, нямат осигурен транспорт, а условията на труд в мината са ужасяващи. Изпълнителния директор на концесионера “Евроманган” , Дейвид Уелингс тогава нарече исканията на миньорите “изнудване”. Въпреки това, след натиск от страна на работниците и чрез посредничеството на служебния министър на енергетиката и омбудсмана, бе сключен колективен трудов договор, в който беше договорено повишение на заплатите (макар и с жалките 158лв), осигуряване на транспорт за работниците и работодателя пое ангажимент да спазва трудовото законодателство, което погазваше грубо до този момент.
Но, очевидно чувството за безнаказаност у частниците надделя и те до този момент не са изпълнили нищо от договореното. Не само това, но и от управата още не са платили заплатите за април. Затова и миньорите отново стачкуват под земята рискувайки сериозни физически увреждения в отчаян опит да привлекат внимание към работодателския произвол в мината. В момента на писане на тази статия, миньорите вече са 4-то денонощие на стотици метри под земята, с труден достъп до храна и вода ( за които разчитат единствено на солидарността на колегите си от другите смени, които както можете да се досетите са в тежко финансово положение и дават последните си стотинки), и са твърдо решени да останат под земята докато държавата не махне най-сетне политическия си чадър разпънат над престъпника-концесионер и не преразгледа договора за концесия.
Пристигането ни пред мината съвпадна със спускането под земята на делегация включваща областния управител и представителя на синдикат Защита (синдикатът който направи секция в мината след стачката през март и проведе преговорите за колективния трудов договор). Стана ясно, че те са слезли да убеждават миньорите да прекратят стачката и да излязат изпод земята. “Няма да излязат!” – приближи се към нас една миньорка – “Мъжът ми е долу, вие виждали ли сте мъжът ми? Ей такъв, като скала! И характера му е твърд като скала! Аз не мога да го изкарам и да исках, тез ли ще го изкарат? Като е казал, че ще стои докато не изпълнят исканията, значи ще седи! Никой не може да го изкара, трябва кран да извикат и пак не могат да го изкарат”.
Решихме да изчакаме заедно с миньорите излизането на “официалната делегация” от мината. През това време се заприказвахме за положението. “Едно от момчетата преди 5 дена получи белодробна криза. Нямаше пари за лекар и 5 дена стоя да си агонизира вкъщи. Снощи щеше да умре и едва му събрахме пари и го закархме до болницата. Какво е това нещо? Кажи ми какво е това нещо? Това човешко ли е да се случва? Колегата Ивайло пък преди няколко дена камък му премаза краката – на няколко места са начупени, иначе сега щеше да е тука с нас. ” Въпросният Ивайло беше сред най-активните работници по време на предишните протести през Март.
Миньорите се възмущаваха и от това, че от управата не са се погрижили дори да осигурят медицинско лице за стачкуващите, които вече 3-ти ден са под земята. Такъв престой създава предпоставки за сериозни здравословни проблеми и дори фатален край. Миньорите изразиха съмнение, че на някой от управата би му пукало за живота и здравето на колегите им. “Даже ще се зарадват ако се случи най-лошото, защото ако някой колабира, ще трябва да го изкарат и няма да може да продължи да стачкува” – коментираха те.
Отворихме темата за ръководството и всички се оживиха. Концесионер на мината е кипърската офшорка “Евроманган” с официален представител, някакъв ирландец на преклонна възраст Дейвид Уелингс, който живее в района и се вясва от време на време. Но никой не знае кои са реалните собственици стоящи зад офшорната компания. Но пък добре познават човекът им за всичко, на който са делегирани абсолютни права да се разпорежда с мината и с работниците – Тереза Данкова. “Ти знайш ли за каква жена става въпрос?” – пита ме единия от миньорите – “Това е нещо уникално. Това е дявол, сатана! Ти такъв човек не си виждал”. “Трудовата си книжка никога не съм виждал, оная я крие. Пък ако я помолиш да ти подпише някакъв документ, я за НОИ я за нещо друго – забрави! ” Разказаха и за далаверите организирани от Данкова. “Тя води десетки мъртви души на работа. Внася им осигуровки и им отчита заплати, а такива хора не съществуват. Познай къде им отиват заплатите! По документи се водим 200 и кусур човека, а реално нямаме и 150. Всичко останало прибира Данкова”.
Поговорихме и за мината като цяло. “Това тука е най-голямото манганово находище в Европа. И не само най-голямото, а и едно от най-качествените. Китайците ни купуват отпадъчния материал даже. Представи си! Ами примесите – вътре има злато, платина – всичко има. Богата работа. Това е националното ни богатство тука. А от двайсет години концесионера отчита само загуби, не плаща ни заплати, ни концесионни такси нищо. Айде остави ни нас, ами държавата? Колко милиони изнасят всяка година, всеки месец от тука и нищо не остава за държавата. А това е нашето богатство, то трябва да остава тука – за България!
“Ний не стачкуваме само за себе си” – казва ни един възрастен миньор – “Ние стачкуваме за да се махне тоя концесионер и това богатство да остава за България. Това което се случва тука от 20 години е безобразие. Чиста кражба. Но явно покровителствана на много високо ниво. По времето на Костов почна концесията, тогава кръговете покрай него се облажиха. Но оттогава до днес всички горе ги пазят и всички си затварят очите за кражбата – явно всички блажат”
През това време, след около час и половина преговори, изпод мината излезе “официалната делегация”. “Как е мъжът ми” – посрещна ги жената, с която говорихме по-рано – “Добре е”. Но не изглеждаха доволни. Опитаха да обяснят на миньорите, че колегите им долу искали да излязат но трябвало и тия горе да са съгласни и тогава щели да излязат. Започнаха да увещават миньорите да помислели за здравето на колегите си, колко било опасно долу и как можело да се продължи с протеста и отвън. Миньорите не налапаха въдицата. “Кой ще ни обърне внимание ако излязат? Никой!” Миньорите изпратиха двама души от своите долу в мината да говорят лично със стачкуващите. След няколко минути те се върнаха с възгласи – “Няма да излязат! Стачката продължава!!!” Всички започнаха да се окуражават и да сипят закани срещу управата. “Казах ли ви, че няма да излезе” – каза жената – “Вие не познавате мъжът ми. Той като е казал, че ще стои, никой не може да го мръдне!” – усмихваше се тя.
Стачкуващите обявиха, че ще стоят долу най-рано до понеделник, когато се очаква отново да пристигнат омбудсмана и други официални лица, които да спомогнат за преговорите и за изпълнението на исканията на работниците. Основното им искане е за прекратяване на концесията. И наистина, един концесионер, който вече 20 години ограбва работниците, ограбва държавата, а с последните си действия доказа, че не е готов да спазва дори договореностите, които сам е разписал – просто трябва да си отиде. Няма връщане назад.
След тази развръзка ние си тръгнахме, като се уговорихме с миньорите да опитаме да им съберем пари, храна и вода за стачкуващите под земята и да им ги занесем на другия ден. За понеделник пък се очакват големи демонстрации на работници от други сектори в подкрепа на стачкуващите миньори. Ние от АРС вече започнахме мобилизации в няколко града. Протести ще има както пред мината, така и във Варна и в София пред централата на БНТ в Неделя (04.06) от 19:30. Призоваваме всички работници, да се включат както могат за да покажат солидарност с борбата на миньорите. Защото солидарността е нашето оръжие срещу произвола на шефовете и техните съучастници в държавната власт.