“Произведено в България” – цената на инвеститорския рай в текстилния сектор

H&M и други международни модни гиганти правят огромни печалби от текстилното производство в България. Публикуван наскоро доклад от кампанията за “чисто производство на дрехи” (Clean Clothes Campaign) показва, че условията на труд за българските текстилни работници са сред най-лошите в света. В доклада, работниците в един от подизпълнителите на H&M свидетелстват за дълги смени, неплатени извънредни часове и забрана за синдикална дейност във фабриките. Синдикалисти от Автономната Работническа Конфедерация заедно с журналисти от шведския синдикален вестник “Работник” (Arbetaren)  обиколихме България за да научим повече за условията на труд от самите работници от сектора.

– Животът ти се променя изцяло. Седиш вкъщи и не можеш да правиш нищо.

Светлана Станимирова въздиша и оставя чашата за кафе на масата. В момента е един от последните дни на лятото и по улиците на Пловдив преобладава спокойна атмосфера. Но за Светлана няма спокойствие, тъй като тя е загубила работата си в текстилната фабрика, където е работила през последните години. С нас в заведението е и Димитър Стоянов, който е работил много години в българската текстилна индустрия.

През последните 3 години България е арена на масови трудови конфликти и стачки в различни сектори на икономиката. Един от тях е текстилната индустрия на страната.

Когато австрийската компания Тренд Фешън Дизайн (Trend Fashion Design) фалира миналата пролет в малкия град Раковски, 238-те служители не получиха своите заплати. Светлана Станимирова работи повече от 15 години в текстилния сектор за много различни фирми произвеждащи маркови дрехи, включително МаксМара (MaxMara) и  Армани (Armani). В Тренд Фешън Дизайн тя работи три и половина години в контрол на качеството, докато не загуби работата си миналата пролет. Тя разказва, че всичко започва по време на Великденските празници, когато изведнъж в интернет започва да се разпространява картинка с “прощален поздрав” изпратен от австрийските шефове.

– Ние, работниците нищо не знаехме, но очевидно нещо се случваше. Седмица по-късно мениджърите ни повикаха в трапезарията на персонала и казаха, че заводите ще се затворят, защото компанията фалира.

Светлана Станимирова обяснява, че служителите са получили писма, удостоверяващи, че ще получат неизплатените си заплати. Въпреки това, заплатите не пристигат и на 10 май работниците организират голям протест и блокират главния вход на една от фабриките. Протестът е отразен широко в медиите.

– Случилото се ни удари тежко. Загубихме две пълни месечни заплати.

Светлана Станимирова описва закриването и последиците като продължаващ цирк, който все още не е довел до конкретни резултати за работниците.

– “Случилото се ни удари тежко. Две пълни месечни заплати изчезнаха, но всъщност ще бъде така, сякаш сме загубили три, защото отнема време да си намериш нова работа. Много от бившите ми колеги са взели заеми и са изпаднали в тежки дългове”, казва тя.

Димитър Стоянов, седнал на масата, кима в знак на съгласие, когато чува Светлана да разказва за своите преживявания. Днес той работи като дизайнер и има повече от дванадесет години опит в индустрията.

– През годините се научих да се застъпвам за правата си. Няма сериозни синдикални организации в нашия сектор. Въпреки че синдикатите съществуват, много текстилни работници не знаят как да ги намерят и как да получат по-добра защита, казва Димитър Стоянов и продължава:

– Един колега нарани пръстите си и трябваше да направи три операции, но компанията не плати нищо.

Той казва, че има фирми, които предоставят безплатни курсове в чужбина, в случай че служителите в замяна се ангажират да работят за тях за определен брой години.

“В белгийска компания, в която работех в Пловдив, шефът винаги знаеше кога ще дойде инспектор по труда и следователно можеше да се подготви за посещението”, допълва Светлана Станимирова.

България днес е най-бедната страна в ЕС. Милиони хора са емигрирали през последните години поради бедност. Същевременно тя е и една от страните в Европа, която има най-нисък корпоративен данък и данък върху доходите. В България по-голямата част от текстилната продукция се изнася, а правителството дава приоритет на законодателство в полза на бизнеса с цел привличане на чуждестранни инвеститори. Много известни западни марки и вериги за търговия на дребно са прехвърлили своя бизнес и продават дрехи, произведени в България.

В България през 2016 г. почти 115 000 души са официално регистрирани като текстилни работници, като повечето от тях са жени. Около 50 000 души в сектора работят на черно, без реални трудови договори. Средната месечна заплата за работниците в текстилните фабрики е 460лв. Това е заплата, с която в България трудно може да се живее.

Конфликтът в Тренд Фешън Дизайн отразява последователното развитие на българската текстилна индустрия. Автономните синдикати влизат в контакт с текстилните работници малко след организирането на протеста пред вратите на фабриката. Такива ситуации често се случват в България – чуждестранните инвеститори започват бизнес в страната и когато фалират, работниците не получават заплатите си.

През последните две години, автономните синдикати организират множество кампании, като подобни конфликти избухнаха в други сектори, като кол центрове и хранителните вери, но също и в текстилните предприятия в Дупница и Ветрен. Благодарение на тези кампании, работниците и автономните синдикати успяха да окажат натиск върху правителството да отвори фонда за гарантиране на вземанията – специален фонд създаден именно за възстановяване на откраднати от шефовете заплати, но блокиран от години заради лобистки административни пречки. Така днес работниците от Тренд Фешън Дизайн вече имат шанс да получат заплатите си, но това може да отнеме много време.

Опитахме да се свържем с шефовете на Тренд Фешън Дизайн, но без резултат.

Седмица по-късно продължихме нашето пътуване из шивашките градчета на България, като пристигнахме в Гоце Делчев. Малкият град се намира в района на Благоевград, недалеч от границата.

Тук, в малко ресторантче, се срещнахме с Айше Саид. В началото на август историята й се появи новините. Скандалът беше свързан със собственичка на текстилна фабрика, която принуждава работниците и членовете на техните семейства да вземат бързи кредити и да й дават парите, като след няколко седмици кредитните компании започват да призовават работниците и да им изискват парите. Около 70 души са станали жертва на измамите на шефката.

“- Бяхме 20 души, които работеха в малка фабрика с шест машини. За първи път в живота си работех в текстилна фабрика”, казва Айше Саид.

Фабриките работят денонощно. Почасовата заплата се равнява на три лева на час.

“- Започнах да работя във фабриката през март. Мениджърът каза, че ще получим бонус, ако й помогнем с услуга, но тогава се оказа, че дължим пари на пет различни компании за бързи кредити” – разказа Айше Саид и продължи:

– Така че тези компании започнаха да ни преследват. Искаха да им дам 2000 лева, откъде да ги взема? Плаках по телефона, когато говорих с кредитната компания в София.

Тя казва, че сега се е върнала към старата си работа свързана с отглеждането на тютюн в полето. В края на краищата, това е работа, която й дава по-сигурен доход.

– Работила съм 43 години. Каквото и да работиш в този регион, ти си зле заплатен, но за тютюна поне плащат на килограм. Това е тежка работа, понякога спя само четири часа на нощ, но поне мога да си позволя да имам сирене и кисело мляко в хладилника.

Когато скандалът с бързите кредити беше разкрит, фабриката беше затворена. Айше Саид разказа, че бившите й колеги са конфискували част от машините. Сега те са потърсили правна помощ и колективно са предявили иск срещу бившия си управител.

Тук в околностите на Гоце Делчев най-големият подизпълнител на шведският гигант H&M в България – Куш Мода (Koush Moda) има свои подизпълнители. В официалния списък на подизпълнителите на H&M има около 35 производствени фабрики в България. Почти половината от тях са разположени в този регион.

По криволичещ асфалтов горски път пътуваме с кола от Гоце Делчев към малко планинско село, което е в официалния списък на доставчиците на H&M. Питаме за адреса и една жена ни казва да потърсим синя врата точно в началото на селото. Накрая намираме портата и двете бели къщи, които на пръв поглед не приличат на фабрики. Къщите са разрушени, с натрошени прозорци и напукани фасади, които на някои места са запушени и ремонтирани с торби за боклук. През прозореца на горния етаж се виждат корди, висящи от тавана. Никъде няма признаци за функционираща вентилационна система. През деня посещаваме три подобни фабрики в малките села около Гоце Делчев, присъстващи в официалния списък на доставчиците на H&M в България.

“Кампания за чисти дрехи” (Clean Clothes Campaign) е международна мрежа, която от 1989 г. насам се бори да обърне внимание и да подобри условията в глобалната текстилна индустрия. В Швеция организацията е представител на мрежата “Справедлива дейност”. На 24 септември миналата година “Кампания за чисти дрехи” публикува критичен доклад за условията на труд на работниците на подизпълнители на H&M в четири страни: Индия, Турция, Камбоджа и България.

Според доклада, на базата на интервюта с около шестдесет текстилни работници в различни фабрики, никой от работниците не получава дори нещо близо до справедлива заплата. България се оказва на дъното на списъка на нивата на заплатите. Условията на труд за текстилните работници в България във фабриките, свързани с H&M, според доклада са сред най-лошите в целия свят.

В същия доклад, интервюираните работници от подизпълнителя Куш Мода, който е класифициран като “златен доставчик” от H&M, свидетелстват за дванадесет часови смени всеки ден от седмицата, много часове неплатен извънреден труд, както и че фирмата наема домашни текстилни работници. Интервюираните работници в доклада казват също, че компанията активно се противопоставя на синдикалната организация и ги инструктира как да реагират по време на посещенията на инспекция по труда.

“- Нямаме друг избор, тук няма друга работа” – казва работникът, който иска да бъде анонимен, в доклада.

През ноември 2013 г. H&M обещава, че техните подизпълнители ще въведат справедливи заплати за своите работници и ще постигнат тази цел до 2018 г. H&M пише на своя уебсайт, че вече са достигнали до първия етап и прилагат подобрени системи за заплащане към всички свои стратегически доставчици. Но след пет години, според доклада на “Кампания за чисти дрехи”, заплатите в България все още са под прага на бедността.

На този фон, преди четири години българският парламент гласува образователна реформа в полза на текстилните компании, според която учениците от средните училища в България ще работят в текстилни фабрики срещу заплащане под законната минимална заплата. Същите текстилни компании получават не само подкрепа от националните образователни фондове, но и чрез програмите за развитие в рамките на ЕС.

От корпорацията H&M заявяват, че вече няколко години водят диалог с кампанията „Чисти дрехи“, но имат различна гледна точка за това какво е необходимо за създаването на трайни подобрения в текстилната индустрия. Докладът на „Чисти дрехи“ разкрива, че Куш Мода нарушава няколко трудови закона в България. H&M не е съгласна с това, но подчертава в отговорите си, че резултатите от доклада не могат да бъдат потвърдени и че редовно извършват проверки на работата, за да гарантират спазването на изискванията за устойчивост.

„Всички доставчици, с които работим, трябва да подпишат нашия строг кодекс за поведение, преди да започнат да произвеждат за нас. Извършваме голям брой проверки годишно, за да гарантираме, че се спазват. Гореспоменатата фабрика е проверена не по-късно от май 2018 г. и данните, че не плащат законната минимална заплата, не могат да бъдат потвърдени. Същото се отнася и до информацията, че компенсацията за извънреден труд не е правилна. Ние обаче знаем, че броят на извънредните часове е проблем, за който сме подготвили план за действие. ”

Бетина Мусилек е координатор на “Международната кампания за чисти дрехи”. Тя смята, че е ясно, че Куш Мода нарушава редица трудови закони в България и че H&M сега трябва да поеме своята отговорност:

– “Положителен знак е, че H&M сега са принудени да опитат да осигурят справедливи заплати, но докладът ясно показва, че обещанието от 2013 г. е разводнено и те трябва да действат сега. От 20 години знаем, че тези кодекси за поведение, които корпорациите разработват не са достатъчни за подобряване на условията на труд. H&M трябва да се свърже с доставчиците си в България, да оказва натиск върху тях и да гарантира, че българското трудово законодателство се спазва и в допълнение, да настоява правителството да повиши минималната работна заплата. – заявява Бетина Мусилек и продължава –  “H&M трябва да се свърже и с местните синдикати и да гарантира, че на работниците е разрешено да се организират в синдикати.”

Бетина Мусиолек смята, че ЕС носи голяма отговорност, тъй като разглежда предимно интересите на компаниите и не действа за правата на работниците. Фактът, че големите марки поддържат ниските заплати на подизпълнителите също е причина, поради която толкова много българи мигрират в Западна Европа – от 1989 г. насам България е загубила повече от една пета от населението си.

– Може да си спомняте скандала с българските берачи на ягоди, които са работили в мизерни условия в Швеция преди няколко години? Когато правим интервюта с текстилни работници, много от тях казват, че техните семейства не могат да оцелеят от заплатата си и трябва да емигрират на Запад, за да работят.  Но там, често българските работници отново се сблъскват с експлоатация и несигурни условия на труд” – казва Бетина Мусиолек.

Напуснахме околностите на Гоце Делчев по залез слънце. Виещите се горски пътища започват да се стопяват и вече не е възможно да се види пейзажът извън прозореца. Няколко работници от текстилната индустрия ни описаха живот, в който работата отнема цялото будно време. Или както казва един от тях доклада:

– В осем сутринта отиваш във фабриката, но никога не знаеш кога ще се върнеш”