Свобода или сигурност
В края на февруари Народното събрание без нито един глас против прие нещо, озаглавено „Стратегия за национална сигурност“. Умотворението с обем малко над 37 стандартни страници е започнато още през септември 2009 от специална „междуведомствена експертна група“ (надали работила на обществени начала), в която влизат вътрешният министър Цветанов и бившият секретар на премиера Румен Миланов (сега шеф на недоразумението БОРКОР).
След 18 месеца епохален труд резултатът е някаква тотална каша, в която плуват както “утвърждаване и засилване ролята на НАТО“, така и „интензивни и перспективни“ отношения с Русия, наред със “стабилност на демократичните институции, функционираща пазарна икономика“, та до „негативни вътрешни фактори“ като „злоупотреби с публични финанси“, „недостатъци в администрирането на централно, териториално и местно равнище, проблеми в управлението на държавната и общинската собственост, криминогенната обстановка, ръст на пътнотранспортните произшествия, тенденция за обезлюдяване на отделни региони, влошаване на здравния статус на населението, влошаващи се показатели за състоянието на образователното и квалификационното равнище на значителни групи от българското общество и недостатъчна интегрираност на някои етносоциални групи в него“, после с бравурен тон: „гарантиране на общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и толерантност…, благоденствието и просперитета на нацията“ и коронните лъжи, които са повтаряни толкова много, че вече не правят впечатление: „Българското общество се развива на основата на принципа на солидарността, прилаган стриктно в социално защитни системи. Държавата гарантира минимален доход и жизнено равнище на най-уязвимите групи. Държавата осъществява постоянен и системен контрол с цел защита на интересите на гражданите и недопускане на значими финансови измами“.
„Стратегията“ се пука по шевовете от противоречиви празни приказки, от пожелания без ангажимент за изпълнението им, далечни от истинските социални проблеми на страната.
За какво равенство говори „Стратегията“ в условия на нарастващо социално разслояване? За каква солидарност и защита фантазира, щом прокуратурата официално отказва да преследва неплащането на заплата от работодателя? Да, въпросът е сложен. Случва се работодателят да не може да плати веднага. Алтернативата е фалит и трайна загуба на работни места. Същата прокуратура обаче няма и капка съмнение, че неплащането на данъци е престъпление, при все че данъците, според либералната идеологема, представляват заплатата на държавата, давана ? от народа.
А как да тълкуваме фазата „недопускане на значими измами“? Комай че държавата възнамерява да брани само „финансово значимите“ си граждани и организации. Къде е границата между значимо и незначимо? Задигнати 1000 лева от банкомат сигурно са по-значими от вдигане на лихвата по вече изплащан заем.
Гаранциите за доход и жизнено равнище – виждат се на примера как срещу пари от Световната банка се ликвидират работни места.
Декларираното желание да се защитават интересите на нацията и държавата пък предполага, че благополучието на всеки един обикновен гражданин може да бъде пожертвано в името на „национални интереси“, които, забележете, не се формулират от народа, а се съчиняват в офиси и кабинети.
Функциониращата пазарна икономика? Да, има я. Съвсем пазарно прекупвачите изнасят качествено зърно, след което се налага закупуването му от чужбина. Резултатът е, че хем имаме добра реколта от миналата година, хем зърнена криза, ръст на цените на хляба и олиото. Всеки ден зеленчуковите борси изхвърлят по 200 тона залежала скъпа стока, като за компенсация на загубите си търговците качват отново цените, а значи ще им остава още повече за изхвърляне. Но… това е пазарът. Да ни е сладко.
Имало проблеми в образованието? Ами нищо чудно – закриха се десетки училища, науката е тормозена от чиновници, вместо да я оставят да се отърве от собствената си вътрешна бюрокрация.
Влошено здраве? Ами, закономерно е, след като превърнаха клиниките в търговски дружества. Миналия месец министърът и директорът на НЗОК огласиха нова „методика за прогнозиране на делегираните бюджети на болниците“. Приумицата им предизвика протести на лекарите против тези „правила“ с мотива, че на практика правила няма. Няма и да има. Когато един модел е порочен в основата си, никакъв ремонт не може да го спаси.
Системен контрол? Да, и това го има. Даже ако забравим за миг засилващата се полицейщина, ето един друг пример: промени в закона за етажната собственост, които легитимират институцията „платен домоуправител“. Не стига че този закон поражда допълнително напрежение между съседите, а сега се пробутва и едно администриране на живота ни на едно вече съвсем битово ниво, съпроводено със засилване на манталитета, според който всичко се продава и купува. Ефективно комунално-битово самоуправление е възможно единствено на доброволна обществена основа. Платеният администратор е антистимул за инициативността на личността, а инициативата е толкова свързана със свободата, колкото сърцето с кръвта.
Властта не пропусна да се застрахова, че документът бил „само основа за планиране и осъществяване на политиката за сигурност“. Каква политика? В предизборен период? А дори да не наближава изборният цирк, държавниците изобщо не са способни да проумеят, че без свобода не може да има никаква сигурност.