Работниците и пандемията от Ковид-19
Как вирусът се използва от управляващата класа и големия бизнес в тяхна полза и какво трябва да изискваме ние?
Ковид-19 вече е разпространен по всички континенти. Към момента на писане не е ясно колко дълго ще продължи кризата, какъв брой ще бъдат засегнатите и колко от тях ще умрат. Въздействието, което има върху световната икономика, става очевидно със спада на фондовите пазари и съкращенията на работници в компаниите. Усещането за паника се разпространява, принуждавайки правителствата да предприемат действия.
Реална заплаха
Ковид-19 представлява реална заплаха. Това е изключително агресивен вирус с по-висока смъртност от „нормалния грип“, засягащ преобладаващо възрастни и вече отслабени пациенти. Здравните системи в развитите капиталистически страни не са достатъчно подготвени за това, а в подложените на неоколониализъм държави, подобна епидемия би довела до кошмар.
Хората умират предимно от вируса, но значителен брой от жертвите са резултат от слабостите в здравната система. Дори в развитите капиталистически страни последиците от десетилетия неолиберални съкращения създадоха ситуация, в която са налице твърде малко болнични легла, претоварен с работа персонал, неадекватни тестови центрове и липса на техническа и медицинска помощ за пострадалите. В развиващите се страни никога не са съществували адекватни здравни системи.
Ковид-19 е в действителност пандемия, въпреки че благодарение на съвременните медицински техники е малко вероятно да бъде толкова тежка, колкото испанския грип, убил близо петдесет милиона души преди почти сто години. Но ако продължава да се разпространява, ако милиони бъдат заразени, ако правителствата продължават да не реагират подобаващо, тогава има потенциала да доведе до пагубни последици. След дълго балансиране на ръба, Ковид-19 може да се превърне и в трамплин към следващата световно-икономическа рецесия.
Той би могъл да има и сериозни политически последици. Капиталистическата система и буржоазната демокрация са в задълбочаваща се криза, откакто управляващата класа се оказа неспособна да разреши икономическата криза след 2007 г. Оттогава насам политическата ситуация във всички части на света се характеризира с нестабилност, бързо сменящи се правителства и появата на „нови“ политици, предлагащи популистки мерки за преодоляване на дълбокото недоверие и в опит за възстановяване на стабилността. Отминалата бе годината, в която управляващата класа по цялата планета беше разтърсена от бунтове, масови протести, въстания и революционни движения – експлозии на недоволство от политическата и икономическата система. Подобна пандемия би могла да прекъсне тези движения, но би могла и да доведе до нови вълни на протест поради сетното доказателство за неспособността на управляващия елит да се справи с проблемите. Това би могло да се случи изключително бързо, подобно на Иран. Но спрямо естеството на тази криза – вирус, който се предава от един човек на друг – съществува опасност преди колективният протест да се развие, гневът и страхът да доведат до изолация, расизъм и разделение. Поради това е още по-важно да разясним причините за кризата, както и да представят конкретни предложения и искания за това как да се справим със ситуацията.
Неуспешна ранна намеса и оправдания за изолацията
Въпреки позициите на естаблишмънта, реакцията на китайското правителство в Ухан спрямо ранното огнище на болестта бе катастрофален провал. Първите случаи на инфекция настъпват в началото на декември миналата година, а новият щам на коронавирус е идентифициран на 7 януари тази година. Генетичният анализ показва, че е забележително сходен с коронавируса САРС, който имаше смъртност от около 10% по време на появата си през 2003 г. Вместо да приемат това като предупреждение и да започнат изолация на огнището, докато е все още определимо, властите решиха да игнорират и заглушат критично настроените учени и журналисти, опитващи се да предупредят обществото — съдбата на покойния д-р Ли Уенлианг е най-известният пример на тази политика.
В момента, в който започна разпространението, вероятно бе възможно възпирането му чрез проследяване веригата на заразяване и изолиране индивидите в риск, като същевременно се информира обществеността, раздавайки ѝ маски и инсталирайки антивирусни дезинфектанти по обществени места. Но на китайското правителство отне повече от 2 седмици за да разбере, че вече не може да крие проблема. На 23 януари те наложиха изолирането на Хубей, ограничавайки базови човешки права на 60 милиона души в областта.
Макар да не се противопоставяме фундаментално на ограничаването на правото на движение по време на опасна епидемия, ние критикуваме режима за това, че не предприе никакви действия преди драстичното ограничение, както и за начина, по който бе прието и приложено то. Освен това следва да се отбележи, че според изтекла информация условията за засегнатите в изолация са ужасни: множество работници са в неплатен отпуск, карантинните съоръжения се състоят от стотици легла в непосредствена близост едно с друго и с ограничени санитарни удобства, основни нужди като храна и вода са недобре разпределени, а персоналът работи в непоносими условия.
Виждаме как политиците в развитите капиталистически страни омаловажават опасността от епидемия, като същевременно подчертават, че са добре подготвени, което в повечето случаи е невярно. Предвид вече съществуващото недоверие към управляващия елит, много хора усещат нещо нередно в този подход, което пък поощрява панически реакции като запасяването. Неуспехът да се организира подходяща навременна реакция води до опасността от по-късни и по-крайни мерки за борба с разпространението, подобно на вече наблюдаваното в Италия – с местните блокажи и ограничения на правото на стачка.
Информация и демокрация
Ако по-рано циничните медийни магнати твърдяха, че „сексът продава вестници“, сега изглежда мислят, че „паниката продава“. Понастоящем са налице два противоречиви проблема: докато правителствата информират неправилно населението, то медиите улавят най-малките подробности, спомагайки за създаването на паника. В Китай е ясно, че лекарят Ли Уенлянг, работещ в Ухан, предупреди за коронавируса още преди началото на разпространението, но режимът го преследва и заглуши. Прибягвайки до обичайните си методи за цензура и репресии, режимът се опита да изолира проблема, но този опит даде уклончив резултат. По-късно направи обратен завой и постави милиони хора под карантина.
Драконовските мерки, предприети от китайския режим, бяха приветствани от правителствата по целия свят. Носи се усещането и за съглашение: „е, в такава ситуация, за справяне с нея, са необходими поне елементи на диктатура“. Това е опасна тенденция, проявила се с въвеждането на „извънредна климатична ситуация“ и „антитерористичните закони“, които се потребяват за оправдаване ограничението на демократичните права. Макар и да е вярно, че в ситуация на пандемия трябва да се предприемат бързи и понякога ограничителни мерки, това не означава, че трябва да се прави по недемократичен и диктаторски път.
Подобни мерки се взимат за да съхрани властта си управляващата класа и няма гаранция, че нито една от тези „временни“ мерки няма да остане за дълго след края на кризата. Те биват оправдавани с твърдението, че обикновените хора от работническата класа не разбират случващото се и са неспособни да намерят решения. И двете са далеч от истината.
В Ирак, изправени пред разпада на здравната система, протестиращите раздаваха листовки и изнасяха лекции по превенция на коронавирус, а в импровизираната клиника, построена преди няколко месеца за лечение на репресираните протестиращи, сега се раздават безплатни медицински маски, ръкавици и дезинфектанти. Доброволци в предпазни костюми измерват температурата на протестиращите, подредени в организирани опашки. Това ни дава бегъл поглед над по-мащабно постижимото, ако отговорът на вируса бе демократично организиран отдолу въз основа на солидарността между работещите хора, а не продиктувани от печалбата, престижа и властта на капиталистическите елити.
Ние заявяваме
Като първа стъпка е необходимо широко разпространение на научно обоснована информация по всички медийни канали. Искрени медицински и научни експерти, независими от компании и политически елити, следва да съветват относно максималното понижаване рисковете и разпространението на инфекцията. Тази информация трябва да се разпространява безплатно, включително и от частните медии на необходимите езици, за да се обхванат всички слоеве на обществото без да се заплаща за ефирно време или пространство. Всяка медия, която разпространява невярна информация, расистки клевети, конспиративни теории или изисква заплащане, следва незабавно да бъде превзета от обществеността и персонала. Това разкрива необходимостта от независими медии на работническата класа!
Информацията трябва да бъде широко разпространявана по работните места, университетите и училищата в платеното работно време или в това за обучение.
Решенията касаещи приложимостта на необходимите мерки и тяхното управление трябва да се взимат от демократичните структури на работническата класа, от представителите на работническото движение и местното население, ръководени от позициите на медицинските експерти.
Превенция
Правителствените мерки – като измерване телесната температурата по летищата, – които са повече или по-малко безполезни, имайки предвид пренасянето на вируса без настинка или други симптоми, са опит да се покаже как „нещо се прави“ и да се прикрие неспособността за осъществяване необходимите инвестиции за по-голям медицински персонал и ресурси. Провалиха се с въвеждането на програма за ранно тестване, чрез която да проследят веригите на заразяване, въвеждайки ефективни средства за тяхното блокиране. Те също така се възползват от заплахата с цел да популяризират политическите си интереси, както например в Италия, където стачките са забранени, а Ковид-19 се издига като аргумент за подобна антидемократична мярка.
В същото време хората са принудени да се трудят – дори ако се чувстват зле – поради страх от загуба на заплата или дори работно място. Наскоро работник от завод на VW във Волфсбург (Германия) отишъл на работа, макар да се чувствал зле, а по-късно починал. Ръководството принудило колегите му да продължат да работят в близост до тялото за да избегнат спирането на производствената линия. Някои компании, като самолетните например, се опитват да употребят вируса за да решат по-ранни икономически проблеми, ощетявайки работната сила – уволнявайки хората, поставяйки ги на съкратен работен ден, изпращайки ги в неплатен отпуск и намалявайки заплатите им.
Правителствата използват засягащи обществеността мерки в опитите си да ограничат разпространението на вируса, но оставят последиците за индивидите принудени да плащат, въпреки че често не могат да си го позволят. Ние изискваме различен подход – здравето на всички е обществена отговорност и следователно трябва да бъде организирано и финансирано от цялото общество.
Ние заявяваме
Апаратурата и материалите за хигиена, дезинфекция и всичко необходимо и полезно, трябва да се предоставят на необходимите места, разпространявайки се безплатно. Случващото се разкрива безусловната перверзия на капиталистическата система и опитите на бизнеса да се възползва от потребността ни да съхраняваме здравето си, така че тези компании трябва да бъдат превзети и употребени за нуждите на обществото. Това ще позволи прехвърлянето или ускоряването на производството чрез компании в същата сфера. Работниците знаят добре как е организирано производството, кои продукти са полезни и необходими и могат лесно да бъдат заменени, а и как да се промени производството за да се осигурят спешно всички необходими аварийни доставки. За целта то следва да се управлява и контролира от демократично избраните органи на самите работници.
Маските и другите потребни за защита неща, особено на медицинския персонал, трябва да се предоставят безплатно и в нужните количества. Някои компании вече обявиха понижаване на акциите, само за да продават на по-високи цени. Това подчертава нуждата от подчиняване на индустрията на избрани представители на обществеността, служители на самата компания и по-широкото работническо движение.
Шизофренният характер на буржоазните правителства се разкрива с отменянето на големи събития като карнавала във Венеция и спортните събития. Медицинските експерти отбелязват значението на това – хората прекарват повече време в затворени помещения като барове например, където предаването на инфекцията е още по-лесно. В същото време хората все още трябва да пътуват до работа всеки ден, често използвайки обществения транспорт, с цел поддържане на икономиката и потоците на печалбите. Ако е потребно понижаване риска от сетнешно разпространение, първата мярка следва да бъде намаляне нуждата от работа до необходимите професии и при възможност работа от вкъщи. Тези мерки следва да се приложат така, че всички работници, трудещи се или не, да получат пълно заплащане. Необходими са специални мерки за допълнителна помощ на нископлатените слоеве от населението, тъй като те не разполагат с излишни ресурси за допълнителни разходи.
Ако училищата и детските градини затворят, то родителите трябва да бъдат освободени с пълно заплащане — важно е не само да се защитят правата на работниците, но и да се предотврати образуването на неформални групи за деца, резултат от невъзможността родителите да си останат у дома. Поддържането на необходимите хигиенни мерки сред групи от малки деца е буквално невъзможно. Ако компаниите заявят неспособността си да плащат, то счетоводството им трябва да бъде иззето с цел проверка достоверността на подобно твърдение. Тези, които не могат да плащат, трябва да се превземат от обществеността и да се подведат под контрола и управлението на самите работници.
При въвеждане ограничения за пътуване, те не трябва да са за сметка на работническата класа. При нужда от отмяна или промяна в резервирани пътувания, те трябва да бъдат изцяло компенсирани за загубите или допълнителните разходи. Обсъжданията и решенията за необходимите карантини, за производствените нужди и мерките за намаляване на разпространението на вируса, трябва да се осъществяват от демократично организирани и управлявани комитети от експерти в областта на здравеопазването, местната общност и работниците. Не трябва да ги оставяме в ръцете на буржоазно правителство, представляващо интересите на капиталистическата класа.
В районите на необходима карантина, разпределението на храната и другите необходими неща следва да се организирана от публични и демократично избрани комисии с цел предотвратяване на ситуация, в която онези с повече пари са “обслужвани” по-добре от останалите.
Грижа
Смъртността от Ковид-19 е тясно свързана с качеството на здравния сектор. В страни със слаби такива или без обществена здравна служба ще има повече жертви. В Иран, страната с най-висока смъртност извън Китай, противодействие на епидемия бе възпрепятствано от бездействието, лъжите и корупцията на режима, но също и от наложените от САЩ икономически санкции, които намалиха достъпа до основни медицински доставки и ограничиха вноса на диагностични материали.
Но и в напредналите капиталистически страни ще възникнат огромни проблеми поради липсата на ресурси. Възрастен пациент в Австрия е диагностициран с Ковид-19 след десет дни в болница, бидейки обявен за боледуващ от „грип“. Ситуацията в Италия показва колко сериозен, опасен и безумен е процесът по разрушаване на общественото здравеопазване, извършван от основните политически сили в страната през последните години. С помощта на неолибералните атаки и федералният регионализъм, през последните двадесет години се наблюдава разкъсване на лишеното от ресурси обществено здравеопазване, разхвърляно на парчета, разрушено и разбито на множество самостоятелни регионални здравни служби. Те са лишени от сила и влияние, потребни на модерните държави за единна национална здравна служба (NHS).
Напредъкът в медицинската наука и технологии намали необходимостта от дългосрочно лечение в болниците. Този аргумент бе употребен навсякъде за намаляване разходите за здравеопазване. Намаляването на болничните легла и персонала бе поискано от т.нар. експерти с цел по-висока ефективност или, както в много случаи, приватизация на ключови части от здравния сектор в интерес на печалбата. Това доведе до изтощителни условия на работа в болниците и липса на ресурси за достойно лечение дори и в „нормални“ времена. Днес пандемията заплашва да създаде екстремни условия и цялата здравна система е опъната до краен предел.
Ние заявяваме
Като първа стъпка всички служители в здравния сектор трябва да бъдат освободени от работа, която не е пряко свързана с грижите — администрацията и ненужната документация например. Това би освободило незабавно 20-30% допълнителни ресурси.
Следва да бъдат наети повече здравни работници с максимални мерки за безопасност и подходящо заплащане, а и повече персонал следва да остане след епидемията с цел понижаване работното време в здравния сектор по принцип. Макар да е налице нужда от повече персонал, ние отхвърляме принудителния труд и защитаваме правото на отказ от работа. Историята показва как безкористни хора са готови да изложат дори и живота си на опасност по време на война, бедствие или епидемия.
По време на епидемия, а в действителност по всяко време, в сектора на здравеопазването няма място за конкуренция. Където съществуват болници и клиники, те трябва да си сътрудничат в полза на обществото. Всички частни клиники и здравни заведения трябва да предоставят безплатно лечение за вируса Ковид-19 за всички ни.
Никъде не трябва да има ограничения за достъп до здравни грижи.. Милиарди хора по цялата планета не могат да си позволят здравно осигуряване. Дори в най-богатата държава на планетата — САЩ — няма универсално здравеопазване. Всички необходими лекарства и лечения за борба с Ковид-19 трябва да бъдат осигурени и платени от държавата.
Всички икономически санкции срещу Иран и други страни следва незабавно да бъдат прекратени ведно с мерките, ограничаващи оборота на медицинско оборудване в засегнатите райони. В ситуация на пандемия е очевидно, че санкциите не само са нехуманни, но и представляват заплаха за цялото общество, доколкото заразените – но нелекувани – хора само ще разпространяват вируса по-нататък.
Здравето е човешко право и никога не трябва да се предоставя на ориентирания към печалба пазар. Приватизираните и частните здравни заведения трябва незабавно да бъдат върнати обратно в публични ръце. В една публична и демократично организирана здравна система цялата информация бива споделена, материалите се разпределят по най-ефективния начин и пациентите получават справедливо и ефективно лечение.
Фармацевтични изследвания и индустрия
Както всичко останало при капитализма, здравето и научните изследвания са стока. Проблемът не са единствено няколкото хитри компании, генериращи допълнителни печалби, от спекулиране с маски и други медицински консумативи, а цялата фармацевтична индустрия. През 2019 г. десетте най-големи фармацевтични компании увеличиха печалбите си със 7%, достигайки 138 милиарда долара. Онази от тях, която първа произведе ваксина или дори лекарство за Ковид-19, ще натрупа състояние. Така докато екипи от учени работят върху лекарствата, компаниите не споделят информация и резултатите от изследванията се пазят в тайна. Същото важи и за други тежки заболявания! Печалбата за малцина е по-важна от живота на мнозина.
Избухването на Ковид-19 ясно показва проблемите на централизираното производство на медикаменти целящо повишаване на печалбите. Доколкото повечето от тях се произвеждат в Китай и Индия, недостигът на важни лекарства в редица страни става все по-остър. Тъй като дефицитът расте, здравето на незаразените хора е изложено на риск.
Ние заявяваме
Фармацевтичната индустрия трябва се превърне в публична собственост и да бъде управлявана в интерес на всички ни.
Патентите трябва да се отменят, защото монополизират информацията, а тя трябва да се споделя и оповестява публично. За да се постигнат по-бързи резултати следва да се инвестира повече в научни изследвания. Печалбите на фармацевтичните компании могат лесно да покрият това. Избраните комисии от експерти, работници, пациенти и медицински персонал трябва да вземат всички ключови решения, да оценят резултатите и да осъществяват необходимите промени.
Нужно е възстановяването на децентрализираните структури за производство на лекарства, предотвратяващи дефицити в ситуации на епидемии, природни бедствия и т.н.
Никакво укриване на лекарства с цел печалба; за тяхното демократично управление и разпространение!
Миграция
Капиталистическата система с нейните войни, експлоатация и унищожаване на природата, принуждава милиони хора на планетата да напуснат домовете си. Крайно десните, но и „обикновените“ буржоазни правителства, се опитват да хвърлят вината за последиците от своята политика — загубата на работни места, липсата на жилища и т.н. — върху мигрантите и бежанците. Расистката пропаганда, тровеща обществото в продължение на десетилетия, вече доведе до атаки над китайци – или други, изглеждащи като „азиатци“ – в Германия, Италия, Великобритания, Русия, САЩ и други страни.
С нарастването на инфекциите в Африка и Близкия Изток, заплашващи да доведат до епидемични огнища в огромните бежански лагери, в които хората са наблъскани и в ужасяващи условия без санитарни и медицински грижи, а и с „отварянето“ на границите към ЕС от Ердоган, на работническото движение е потребна програма относно бежанците.
Крайно десните вече атакуват мигранти и бежанци, използвайки Ковид-19 като извинение. Без съмнение скоро те ще бъдат последвани от различни буржоазни партии, включително от привидно „прогресивните“ социалдемократически и зелени партии. Те ще се опитат да въведат още по-расистки миграционни правила, изграждайки стени, укрепвайки крепост Европа с твърденията, че това е необходимо за „предпазване“ от вируса. В Кипър са затворени четири от деветте контролно-пропускателни пунктове по протежение на буферната зона между Север и Юг. Правителството обяви мярката за борба с разпространението на коронавируса, въпреки липсата на потвърдено заболяване от двете страни на разделението.
Ако не се предприемат други ефективни мерки, може да се стигне ситуация дори левите и работещите хора да почувстват, че макар и да не харесват подобни действия нямат друг избор, освен да ги приемат. Но Ковид-19 е демократичен и антирасистки: той не пита за пол, религия или националност. Следователно всяка мярка, основана на такива характеристики, е в най-добрия случай безполезна. Онези, които използват вируса за да създадат разделение, ни пречат да работим заедно по възпирането на по-нататъшното му разпространение и така да решим кризата.
Никакъв граничен контрол не може да задържи всички бежанци, да не говорим за кой да е вирус. „Не можете да издигнете стени около вируса“, както обясни Лари Гостин, професор по глобално здравно право в университета Джорджтаун във Вашингтон. Ние бихме добавили: „Не можете да издигнете такива и отвъд него“. Причината за страха от мигранти и бежанци е дезинформацията относно Ковид-19 и дългосрочния ни опит с управляващата класа, принуждаваща обикновените хора от работническата такава да плащат за още по-бедните бежанци, пристигнали в Европа през 2015 г. или избягали от Латинска Америка в САЩ. Но нито бежанците, нито представителите на работническата класа в развитите капиталистически страни са отговорни за войната, климатичните промени и бедността — обичайните причини, принуждаващи хората да избягат от домовете си.
Към момента на писане, дългосрочните ефекти на Ковид-19 са неясни. Но вирусът отчетливо разкрива слабостта на световната икономика и неспособността на управляващия елит – и капиталистическата система като цяло – да се справят с подобни заплахи.
Пандемията може да е шок – тя може да възпре вълната от протести и борби, които избухнаха през 2019 г. Но неспособността на управляващата класа да я реши или дори да се справи с нея ще доведе до гняв. Ако организациите на работническата класа покажат пътя напред и начините за преодоляване на кризата, това би спомогнало за предотвратяване на отчаянието, на нарастването на расизма и ксенофобията и би показало път основан на работническо решение, слагащо край на тази болезнена капиталистическа система.
Не е време за паника, а за организиране на контраатака!
Източник: Изявление на международния изпълнителен орган на International Socialist Alternative.