Среща с автора на биографичната книга “Пуста Кюския” в клуба на АРС Варна
На 24 Юли в клуба на Автономен Работнически Синдикат в град Варна бе организирано представяне на новата биографична книга за известния български анархист – Васил Икономов. На събитието присъства автора на книгата – Лъчезар Кръстев, който разказа пред варненци за трудностите, с които се е сблъскал в опита си да вдигне булото на мистерията от живота на легендарния анархист. Да пишеш биографията на човек, прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в нелегалност и стремящ се на всяка своя стъпка да не оставя никакви следи от себе си, които биха помогнали на властта да го залови, е гигантска задача. Въпреки това, както ще се убедят тези, които ще прочетат книгата, авторът, с цената на огромни усилия се е справил с нея (доколкото това е възможно) и ни представя най-пълния биографичен очерк за Васил Икономов до момента, а може би и най-пълния възможен такъв.
Ето как самия той представи своята книга:
“Народът не издига паметници на своите герои.
Когато беше под османско робство, народът пееше песни за тях. Днес вече не пее.
Но спомените, разказите, легендите за Васил Икономов все още са живи. Чрез упорития труд на автора и на мнозина анархисти, в тази книга са събрани фрагменти от историята на славния революционер, оцелели под булото на конспиративната работа, мъглата на годините и ботуша на властта. Тя не може да бъде наръчник за революционера, но може да постави въпроси и да даде примери от миналото.
За утрешните наследници на Икономов.”
По време на представянето на книгата, авторът разказа и няколко анекдотни истории свързани с Васил Икономов, както и с написването на самата книга. Оказва се, че много хора все още ги е страх да говорят за историята на българския анархизъм, което представлява допълнителна пречка пред изследователите й, наред с унищожените или преиначените от властта архиви, насилствената смърт на повечето от основните действащи лица и камъкът на забравата, тегнещ върху съдбата на борците за свобода, който всеки следващ режим грижливо поставя и зорко следи да не бъде изместен. Защото властниците знаят, че там където споменът за борбата още е жив, тя продължава. Или както близкия съратник на Васил Икономов – Георги Шейтанов пише:
“Ако нашият път към светлината и свободата е лош, нека ни осъдят пазителите на закона; ако този път е истината на живота, тя ще ги изобличи, защото те я осъдиха. Ще се надигнат сенките на паднали предтечи в траурно шествие от единия до другия край на света; истината ще застане като съдник над окървавената съвест на всички палачи и няма да се върнат в гробовете си мъртвите, докато не станат живите.”