Честит ден на Металурга!
Вместо жито израстнаха скели от посетите капчици пот, виж издига стените си бели най-голям роден завод.
Кремиковци, Кремиковци, кое сърце не мамиш Ти радост си, ти гордост си на бурните ни дни.
Днес е ден на Металурга!
Честит празник на Българските Металурзи!
За тези, които не знаят, това е химнът на Кремиковци. Разбира се днес празнуват всички Металурзи, но аз искам да споделя размисли за Кремиковци. Защото аз съм едно от децата на Кремиковци. Моите родители са се срещнали там. Те бяха едни от първите строители на завода. Аз съм израстнала в Ботунец, сред хора, работещи в Кремиковци. Хора, дошли от цяла България. Имаше ентусиасти търсещи по-добър живот в сравнение с това, което им предлагаха на село, и интернирани поради политически причини и хора с проблемно минало. Всякакви хора. Интелигентни и не дотам. Хора избягали от нещо и хора търсещи нови възможности! Голяма школа. Казваха, производството е нерентабилно, че не трябвало да има такъв завод, че замърсява въздуха. Да, знам всичко за мръсния въздух, дишала съм го. За рентабилността? Не съм икономист, но знам че заводът работеше и произвеждаше! Хората получаваха добри заплати и социални придобивки. И бяха много. Чувала съм, че в Кремиковци 1980г. работеха около 20000 души само в производството. И още 7-8000 в обслужващите комбината структури – здравеопазване, транспорт, поддръжка, институт по Черна металургия.
Много хора. Сплотени и свикнали на трудности! Близо до София. На някой това никак не се харесваше! Освен това Кремиковци, независимо от спекулациите беше икономическа мощ! Нуждаеше се от модернизация, естествено, но пречеше на нечии интереси! След 10.11.1989г Кремиковци беше ограбено и съсипано. Бавно. Постепенно. За да разбият единството на хората там. Започнаха със съкращения. В началото, непосредствено след промените хората в Кремиковци все още бяха добре платени. После някой реши, че комбината трябва да бъде приватизиран! Беше продаден за 1 долар, срещу обещания за модернизация! Тогава започна агонията на гиганта. Знам, защото съпругът ми работеше там. Новите собственици режеха всичко за скрап. Даже и нови машини. Спряха да плащат редовно. Заплашваха и манипулираха недоволните. Последваха нови съкращения. Хората започнаха и сами да напускат! После скелета на гиганта беше продаден на индийска корпорация известна с това, че изкупува заводи на конкуренти и ги съсипва. Така заздравява позициите и печалбите си. Те досъсипаха Кремиковци. Целенасочено, планомерно унищожиха най големият Български завод! Съсипаха труда на цяло поколение българи. Защото Кремиковци ги обединяваше!
Красимира Механджийска