1 май, денят на работниците

1 май, денят на работниците, ден на борба, започнала преди повече от 120 години и чийто край още не се вижда. На този ден през 1886г, стотици хиляди работници заливат улиците на Чикаго с “утопичното” за онова време искане за 8 часов работен ден. Някои от тях са убити или хвърлени в затвора от властта на държавата и работодателите. Но работниците не се отказват и побеждават, защото са обединени. Работническите борби продължават вече 200 години и чрез тях е извоювана на практика всяка една социална придобивка на която се радваме днес – пет дневната работна седмица, осем часовия работен ден, обезщетенията при уволнение, социалните и майчинските, заплащането на извънреден труд, забраната на детския труд и т.н. 

Днес тази борба продължава. Днес, по улиците на Гърция, стотици хиляди работници  се противопоставят на политиката на съкращения и социален геноцид извършван по нареждане на Тройката кредитори. Стотици хиляди работници в Испания шестват по улиците, за да окажат натиск на тоталитарния режим в страната, който се опитва да забрани протестите и да криминализира борбата на работниците. Същото е в Италия, във Франция, в Германия, Аржентина, Бразилия, САЩ. По различен начин стоят нещата в бившите социалистически страни, като България. Тук работническото движение беше абсорбирано от болшевишката партия преди промените, а след тях беше поставено в услуга на новите силни на деня – които се оказаха старите, но този път в ролята на капиталисти и прилежащата към тях държавна бюрокрация.

Смяната на идеологията сред икономическия и политическия елит в страната, промени цялата парадигма на обществото ни и отношенията между неговите членове. Партийната върхушка бе заменена от олигархична. Всъщност, основните действащи лица си останаха същите, но от привилигировани ползватели на държавна собственост, те се превърнаха в частни собственици на същата тази собственост. Новата парадигма в обществото създаде новите понятия и ни натрапи приемането на новото положение в обществото.

Днес на почит е предприемачеството. Държавата и капиталистите в продължение на 25 години ни убеждават в новата идеология, според която обществото е разделено на предприемчиви и непредприемчиви хора. На работодатели, собственици и бизнесмени от една страна и работници и безработни от друга. Те ни обясняват това положение с личните качества, които са в изобилие у предприемачите, но липсват у работниците. По този начин, от една страна легитимират съсредоточаването на огромни средства в частни ръце, а от друга, внушават на работниците, че сами са си виновни за подчиненото положение и ниските си заплати.

Но кои са тези качества, които правят предприемача това което е? Те присъстват във всеки учебник, във всеки наръчник и всяка лекция по предприемачество и ние всички ги знаем. Това са алчност, пробивност, безкрупулност. Но това е само теорията. На практика, тези необходими за предприемача качества достигат още по-големи низини. Навсякъде около нас виждаме примери за хора, които се издигат в обществената йерархия чрез анти-обществени действия. На практика, всеки голям собственик, олигарх или просто милионер е рецидивист. Най-големите предприемачи са бившите лидери на силовите групировки – сводници, наркобарони, доносници, убийци и всякакви други гадове, които стъпвайки върху главите на останалите са се докопали до парче власт и море от пари. Но това важи и за по-дребните предприемачи, както и за висшия мениджмънт, добрал се до позиция във фирмената йерархия чрез лизане на задниците на шефовете, предателства срещу колегите и доноси. Тук можем да споменем и всички управители и мениджъри, назначени не заради личните си качества, а заради роднинските си връзки със собствениците.

Да, ние работниците не се вписваме в тази пъстра палитра, забъркана от пари, власт и човешка мръсотия. В това разложено общество, в което алчността и безкрупулността са издигнати на пиадестал, ние се водим от своя личен морал. Дори много от нас да не го осъзнават, да вадиш хляба си със собствени сили е въпрос на избор. Ние, съзнателно или не, сме направили този избор на базата на нашите ценности, които са в пълна противоположност  с тези на капитала и олигархията. Ние работниците, сме носители на този морал, който не ни позволява да се възползваме от останалите, не ни позволява да печелим на гърба на по-слабите и който ни носи удоволетворението от постигнатото със собствени сили.

Ние имаме доблестта да живеем честно, в един свят на алчност и корупция. Сега е време, да проявим смелост, и да се борим за правата си.

Смелост да отстояваме правата си и да се борим за по­-добър живот. Тези, които ще подобрят нашите условия на труд и ще повишат заплатите ни, няма да са правителствата или работодателите. Това ще го свършим сами, както сме го правели винаги в историята. Въпреки
жълтите скандали и разправии между политическите партии, те са обединени в стремежа си да ни управляват.Ние виждаме, как политиците обръщат палачинката, сменят вижданията си, сменят парламентарните си групи и покровителите си, всеки път когато това е в техен интерес. Нещо повече. Нашите работодатели също са обединени. Българската икономика представлява една мрежа от картелни споразумения. Гласни и негласни, официални и тайни, всички големи работодатели работят заедно срещу работниците. Знаем за съюза на индустриалния капитал, съюза на българските работодатели, масонските ложи и т.н. Обединявайки усилия, те лобират в парламента, купуват и продават политици, дори създават свои частни партии, които да обслужват интересите им.

В същото време, те работят за разединението на работниците. Знаем, че в повечето частни предприятия синдикалната дейност е забранена от собствениците, а държавата мълчи пред това явно нарушение на закона. Освен това, работодателите са в съюз с казионните синдикати, които играят ролята на медиатор и служат за легитимация на действията на работодатели и правителството. Така наречената “тристранка” е просто един инструмент за легализация на подчиняването и ограбването на работниците.

Поставени в тази враждебна среда, ние работниците, сме длъжни да се обединим, за да защитим правата си. Ние трябва да осъзнаем общата си цел и да заработим заедно за нейното осъществяване. За това призоваваме всички работници, всички професионалисти от различни сфери, както и наемните работници в сферата на услугите – синдикализирайте се. Влезте в Автономния Работнически Синдикат или създайте собствена независима синдикална организация. Ние ще ви подкрепим. Заедно, ще можем да се опълчим на всеки един некоректен работодател. Заедно, ще можем да спрем престъпната приватизация и унищожаването на българската икономика. Заедно, ние ще променим това общество изградено върху нашия честен труд, но служещо в полза на най-­алчната и корумпирана част от него. Няма да се примирим с господстващото положение на деградирали типове наричащи се политици и бизнесмени. Въоръжени с нов морал и желязна воля, ние ще разклатим устоите на това гнило общество и ще поставим България на световната карта в борбата за по­-справедливо бъдеще!
Обединени, ние ще поставим на колене работодателите,политиците и мафията и ще извоюваме това което ни се полага по право!”

Никола Петканов, АРС-Варна