8-ми март е ден на шивачките от Дупница и Ветрен
Повечето хора днес отбелязват по някакъв начин 8 март. Някои жени се разкрасяват, излизат “по женски”, а мъжете им подаряват цветя и дребни подаръчета. По телевизионните ток шоута, предвзети водещи разискват задълбочено въпроси, като “какво е да си съвременна жена” с плиткоумни гости от шоубизнеса. В същото време, милиони жени по цял свят знаят истинското значение на този празник и се готвят да залеят улиците на големите градове в цял свят.
8 Март не е празник на елитните мутреси, парадиращи със скъпите си дрехи, пиещи коктейлчета в компанията на нискочели мутри в известни заведения, нито е празник на разлиготените телевизионни водещи, опитващи се да се идентифицират с елита, макар и самите те работнички.
8 Март е деня на шивачките от Дупница и Ветрен. На тези работещи жени, които имат силата да шият цял ден скъпите тоалети на “елита”, а после, да се приберат в къщи и да продължат да работят, този път безплатно, поддържайки домакинството. Тези жени, които имат доблестта да се изправят всеки ден пред незавидната си съдба в името на оцеляването на техните семейства. И най-вече на тези, които имат смелостта да не се примирят със съдбата си, да се обединят и да се опълчат на експлоататорите, както доказаха стотиците шивачки, които окупираха цеховете си през февруари.
Бунтовете на шивачките в южна България и Деня на жената – 8 март, са свързани в една обща историческа нишка на социални борби.
Първият Ден на жената е организиран от работническото движение в САЩ на 28 февруари 1909. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и възхода на капитализма в началото на 20 век, които пораждат масови стачки за подобряване условията на труд. Изборът на този ден е свързан с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 Март 1857 в Ню Йорк. На този ден, хиляди жени от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, отново през Март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. В следващите години следват други протести и стачки, най-известната от които е през 1908, когато десетки хиляди жени организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
От тогава, до днес, масови женски стачки и мобилизации се провеждат в цял свят. Чрез тях жените успяват да си извоюват не само по-добри условия на труд и по-добро заплащане, но и базови граждански права. В България, жените извоюват правото си на гласуване през 1944г.
Женските бунтове продължават през целия 20 век, като борбата им среща яростна съпротива от полицията, работодателите и консервативните политически кръгове.
Изминалата 2016 година бе белязана от масови женски бунтове в цял свят. Женската стачка организирана в Полша на 3 Октомври събра стотици хиляди жени, които успяха да блокират плановете на консервативното правителство да криминализира абортите. В същото време, мащабна женска мобилизация в Аржентина се обяви срещу масовото насилие над жени в страната, като получи сериозна международна солидарност и подкрепа. Тези събития, както и серията индустриални женски бунтове и стачки в САЩ и Европа през изминалата година, ескалираха в призива за генерална женска стачка на 8 март 2017. Към този апел се очаква да се присъединят милиони жени по цял свят, които ще напуснат работните си места, и ще залеят улиците на градовете по света, независимо дали са индустриални работнички или домакини, безработни или студенти. Стачката адресира редица актуални проблеми, като ниското заплащане, прекаризацията на труда и възхода на авторитарния капитализъм в Европа и САЩ, погазването на правата на жените и прокарването на все по-консервативни законодателства, експлоатацията на работното място и задълбочаващото се религиозно подтисничество.
8 Март не е празник, а ден за борба!