Юли 2011 – ужасяващи смъртни трудови злополуки, ИТ дебне за трудови договори

Автор: Деяна Илиева

През месец юли научихме от медиите за няколко тежки злополуки като от филми на ужасите: мъж падна в бункер на трошачно-миеща инсталация, друг загина в пещ за емайлиране на бойлери, двама шуменци починаха след поражение от 20 киловолта от проводници от електропреносната мрежа, в Стара Загора работник издъхна в болница след падане от 6-7 м. височина с кош , чието въже се измъкнало от куката на крана.

От друга страна, Инспекцията по труда започва да усвоява средства по два проекта – единият включва внедряването на интегрирана информационна система за обмяна на данни с информационните системи на НАП и НОИ, а вторият ще осигури 110 асистенти на инспекторите, които да правят предварителна подготовка на проверките във фирмите. Освен това изпълнителната агенция отчита събрани повече от 6 млн. лв. от глоби при най-често констатирано нарушение – договори за работа на четири часа.

Инспекция по труда продължава да се бори с трудовите договори и поиска законодателни промени в Кодекса на труда – всеки, който е назначен на половин работен ден, но редовно работи извънредно по 8 и дори 12 часа, автоматично да преминава на пълен работен ден, както и да има наказания и за работници, които са се съгласили да работят без трудов договор. Дали това е най-добрият начин? Осигуровките са прекалено високи и хората не виждат смисъл да ги плащат, коментират от Института за пазарна икономика. В момента данъчно-осигурителното бреме „изяжда” около 1/3 от дохода, който изработва работникът. В същото време няма ясна връзка между това, което се плаща и това, което се получава. Заради липсата на адекватни пенсионна и здравна системи никой не знае какво здравеопазване ще получи, още по-малко какъв ще е размерът на пенсията му, независимо върху какъв доход се е осигурявал. Всичко това няма как да стимулира хората да плащат съвестно за „услугите” на държавата.

Вестник “Монитор” пък публикува интервю с Румяна Михайлова, изпълнителен директор на ИА „ГИТ“. „Като изключим липсата на договори, които са най-сериозните нарушения, и непълното работно време, следващото поред нарушение е забавянето на заплатите или липсата на заплащане. От година и половина сме насочили проверките си и към това.“

Последната призовка на инспекцията, която видях, съдържаше 18 точки, от които 14 свързани със заплати, трудови договор и т.н. Безопасността и здравето при работа бяха сведени до четири: инструктажи, оценка на риска, измервания на фактори на работната среда и договор със СТМ. Толкова. При друга проверка – на нов строителен обект, въобще не са изисквани документи, свързани със ЗБУТ – инспекцията дебне за трудови договори. Толкова.

Накрая, завършвам с един интересен анализ на Иво Апостолов относно задължението на работника да се обвърже с дадена банка заради работодателя е направил . Работодателя подписва договор с определена банка за корпоративно обслужване (кредит, депозит, ниски такси и т.н.), банката обаче поставя условие всички служители на работодателя да получават заплатата си точно в тази банка. Последното е в противоречие на Кодекса на труда, коментира Иво Апостолов, но договорите между банките и работодателите не съдържат текстове, които директно да противоречат, а са по-скоро заобиколни клаузи, които трудно могат да се приемат като закононарушение.