Брадварят трябва да си иде
Още преди встъпването си в длъжност като директор на „Пирогов“ в началото на 2017 г. – тогава новоизлюпен професор със съмнителна репутация както отвъд медицинските среди, така и най-вече в тях – Асен Балтов успя да сътвори неедин скандал. Самият му избор бе такъв – безапелационното отстраняване на бившия директор Стоян Миланов, от здравния министър д-р Илко Семерджиев към служебното правителство „Герджиков“, породи редица въпроси, всички те с кисел политически привкус. Приближен до „Евроатлантическия клуб“, близък на семейство Паси, съжителстващ с „културния“ министър от управлението на „царя“ Нина Чилова, Асен Балтов дори не отговаряше на изискванията за участие в подобен конкурс. За това свидетелства фактът, че вписването му като ръководител на най-голямата болница в страната тогава се забави поради липсата на квалификация по „здравен мениджмънт“ – основният и изискуем за поста, току-що осигурен от приятелския му политически кръг, документ. Тогава завеждащият клиниката по детска ортопедия и травматология, д-р Атанас Кацаров, напусна след иницииран и предшестващ дори официалното встъпване в длъжност на проф. Балтов скандал. Кацаров заяви, че отказва да „участва в схеми“ за „усвояване на едни пари от един ремонт“, с които да навреди на единствената подобна и до голяма степен съществуваща благодарение на самия него клиника в страната.
Стратегията за планомерно изтощаване на всички, които по един или друг начин биха възпрепятствали усвояването на „едни пари“ не само от Балтов, но и от приближените му кръгове – били те медицински и/или политически – бе пусната в действие незабавно. Броени месеци след напускането на Кацаров, Балтов и неправителствената организация БОТА (Българска ортопедично-травматологична асоциация, на която сетне стана председател) атакуваха в писмо до НЗОК ортопедично-травматологичната гилдия в страната, обявявайки единствено осем лекари на територията ѝ за сертифицирани и годни за осъществяване на манипулации по две скъпоплатени клинични пътеки. По отношение на новоприетия стандарт, който Балтов, БОТА и НЗОК публично наложиха и защитаваха, от Центъра за защита правата в здравеопазването отговориха, че: „Самият стандарт е написан по познатия нескопосан начин и има за цел преди всичко административно да ограничи конкуренцията и да пренасочи парите на НЗОК към няколко болници.“ Издигането на непосилни изисквания към по-малки и неспособни да ги покрият предприятия е позната практика на добре планираната и институционално въоръжена пазарна игра, целяща концентрация на „едни пари“ (разбирайте нашите такива) в… едни джобове. Когато това се случва в сектора на здравеопазването обаче, още повече пък под егидата на директор в най-голямата ни болница, то трябва да е ясно, че пазарните експерименти с живота ни са прекрачили далеч отвъд пределите на допустимото равнодушие.
До края на същата година лекарите и сестрите в ръководената от Балтов „Пирогов“ организираха няколко протеста, заплашиха с колективни оставки, изпратиха отворени писма до министър Кирил Ананиев и други институции в безрезултатни опити да привлекат вниманието на широката общественост към „некомпетентното и хаотично управление“ на директора. Всичко това продължава и до днес. За първите четири месеца от управлението му „Пирогов“ се прости с над двадесет медици, куп сестри и неясно още колко друг персонал. Какво е станало с тях ли? Ако съдим по цифрите, навярно са си стегнали куфарите, попадайки в 90-те % от практикуващи и новозавършили специалисти, напускащи годишно страната ни. Освен всичко друго, Балтов си позволи да наеме три охранителни фирми, които да ровят из чантите и автомобилите на медицинския персонал, като в същото време им забрани да говорят с медии под угроза от уволнение. Какво е търсил, поне официално, не стана ясно. Неофициално – доказателства уличаващи го в злоупотреби с публични средства, едва в полугодието от управлението му. На всички е ясно, че болницата лекува най-тежките и нерядко неосигурени случаи. На всички е известно също така, че мнозина умират пред дверите ѝ. „Пирогов“ продължава да е най-задлъжнялата болница в страната и този дълг е в размер на милиони, въпреки недостига на персонал, обидно ниското заплащане и условия на труд, трагичното състояние на някои от отделенията и най-вече – въпреки огромното финансиране. Именно поради това фигури като директора ѝ са толерирани от властта. Дори непредубеденият наблюдател остава с впечатлението, че публичните средства трябва да влизат и излизат от правилните места, докато най-сетне стигнат до правилния джоб, а за да става това са нужни послушни и жестоки „брадвари“, лишени от всякакви скрупули.
Когато в началото на протестите на медицинските специалисти през 2019 г., Балтов поиска писмени обяснения от включилите се в тях служители от „Пирогов“, той за пореден път показа, пред очите на всички ни, не само собствената си неспособност да схване елементарни постулати на трудовите и индивидуални права, за които решителни работници като сестрите са се борили с десетилетия, но и тази на цялата облечена във власт класа, която преситеният му вид въплъщава. Репресивният подход на Брадваря обаче не спира дотук. Преди няколко седмици, Балтов задвижи политическите си връзки за да организира безпрецедентна репресия срещу медицинските сестри в болницата. Членове на новосъздадения национален синдикат (СБМС) в лечебното заведение бяха привикани на разпит в 6-то полицейско управление, с цел сплашване и домогване до имената на сестрите от болницата членушащи в синдиката. Репресиите и методите, с които мениджмънта на „Пирогов“ си служи показват както степента, в която нахлулата в обществения сектор пазарна надпревара и нейните представители се чувстват ненаказуеми, така и степента, в която се чувстват застрашени от надигналите глави служители. Разбунтувалите се медицински специалисти, привличащи вниманието на обществеността към търговията със здраве са, очаквано, особено неудобни. Но случващото се в „Пирогов“ не е изключение. Балтов е изкалъпен горе-долу по едно и също време и в една и съща фабрика – подобно партида крачета за маси – като множество други високопоставени чиновници в различни сфери на публичния сектор.
Когато директор като Брадваря, освен всичко изброено дотук, настоява за затваряне на болници (нещо, което трудно би се побрало в устата на лекар, не тъй хищен като него), той в действителност настоява за намаляване на конкуренцията; настоява за премахване на други неудобни лекари и ръководители на клиники, неизкалъпени в същата фабрика и неспособни на същите компромиси; настоява да останат единствено той и себеподобните му.
Какво по-добро доказателство за нечистотията, в която пазарът е накиснал общественото здравеопазване, от това директор на болница, въоръжен с държавната машина, да си позволява подобни посегателства над и без това докрай унизените работници в него? Какво по-добро доказателство за това, че активните колективни действия на работещите, подменящи равнодушието с негодувание, могат да прекратят злоупотребите не само в здравеопазването, но навсякъде?
Трябва да сме наясно, че това може да се постигне единствено ако негодуванието се разрасне в далеч по-големи измерения и обхване далеч повече браншове. Днес, когато самозабравили се от властта чиновници като Балтов решават съдбите на хиляди работници докато пазарните реформи все по-яростно подкопават публичните услуги и отнемат една по една придобивките на работническите движения от предишния век, е по-важно от всякога да намерим съпротивителни сили, с които да се противопоставим на влошаването на работните условия и систематичната ерозия на социалната ни система. Борбата на медицинските специалисти от СБМС е пример, който всички трябва да последваме, ако желаем по-добри, светли и справедливи дни от настоящите.
Като начало – време е Брадварят да си иде.