Да придвижим напред борбата за справедливост на медицинските сестри

Вчера във Варна се проведе поредния протест на медицински работници с искания за спешно подобряване на заплащането и условията на труд и социална реформа в загиващата здравна система в страната. Работниците членуващи в Автономната Работническа Конфедерация, заедно с пациенти и други граждани подекрепящи борбата участваме към протестите в солидарност с медицинските сестри от самото начало. Правим го от една страна, защото вярваме в солидарността между работниците и от друга, защото борбата на медицинските сестри за прогонване на частните интереси от здравеопазването и връщане на медицинските стандарти засяга всички нас, като пациенти.

Автономната Работническа Конфедерация е организация на обикновените работници, които се борят да подобрят живота на обикновените работници. Това не е синдикат, в който синдикалните лидери стоят в хубави офиси и получават тлъсти заплати. В синдиката всички сме работници, които всеки ден (или нощ) ходим на работа – никой от нас не е с професия синдикалист. Ние сме сервитьори, шофьори, ИТ специалисти, учители, охранители, готвачи и продавачи от различни градове и фирми в страната.

Но ние сме синдикат, който се бори за своите членове, така че те да имат достойни заплати и условия на труд и да бъдат третирани с уважение в обществото, точно както сестрите заслужават днес. Затова излизаме на протестите заедно с медицинските работници за да покажем солидарност с колегите си.

Много хора говориха емоционално по време на протестите. И има много причини да бъдем емоционални. Естествено е да бъдеш емоционален срещу система, която не плаща достатъчно на работниците, и не може да даде на пациентите грижата, от която се нуждаят. Разбира се, че сме гневни. Но ние не трябва да оставяме този гняв да ни завладее. Трябва да направим план как да продължим и да развием тази борба. Защото не е достатъчно да протестираме веднъж. Не е достатъчно да протестираме два пъти. Това, което искаме да направим, е да победим.

Затова трябва да обсъдим две неща. Първото е относно това, какво медицинските сестри могат да направят, а второто е относно това, което другите работници могат да направят, за да подкрепят сестрите.Нека поговорим първо за второто, тъй като то е по-лесно.

Трябва да отидем при нашите колеги. Трябва да разговаряме с тях, да обсъдим надълго и нашироко проблемите в болниците и да ги накараме да разберат, че това, което правим днес, не го правим за себе си, а за всички. И следващия път, когато сестрите излизат да демонстрират във Варна, в София или в някои от другите градове, да съберем тези колеги с нас и да направим нашите демонстрации още по-големи. Нека сестрите знаят, че всички ние сме зад тях.

Второто е за това какво могат да направят медицинските сестри. Това е по-трудна дискусия. Медицинските сестри трябва да решат как да се борят. Ние не можем да им кажем как да направят това. Можем единствено да им дадем съвети, които научихме в многото борби, в които сме участвали като работници.

Трябва да се организирате. Не може да се вярва на казионните синдикати или на асоциацията на медицинските сестри. От самото начало видяхме как те застават срещу вас. Не им се доверявайте. Трябва да разширите борбата. Протестите, особено когато са масови и в столицата, могат да имат силно въздействие в обществото и да окажат натиск над управляващите. Но най-силното оръжие на организираните работници е стачката. Ефективната стачка, дори само в няколко болници в страната, има силата да принуди управляващите да седнат на масата на преговори и да изслушат нашите искания. В момента на много места се обсъждат стачни действия. Не позволявайте на хората в болниците в Сливен, Троян и на други места, които смятат да стачкуват, да бъдат оставени сами. Колективността е сила. Солидарността е сила. Може би във Варна и в София, няма готовност да се излезе на стачка сега, но трябва да продължите да се борите, да продължите да се организирате и да покажете на сестрите в другите градове, че не се борят сами.

Трябва да създадете свои собствени организации. Старите асоциации и синдикати няма да ви помогнат. Създаването на новата сестринска асоциация (АБМС) е стъпка в правилната посока, стига тя да послужи за платформа за по-добрата организация на сестрите за колективни действия. Една истинска борбена сестринска организация трябва да е напълно независима от политически влияния и комерсиални интереси и да се ползва с пълното доверие на сестрите, членуващи в нея. Тя трябва да извършва активна организационна дейност сред сестрите, така че да има силата да организира ответни действия всеки път, когато министерството приеме поредния закон или нормативна уредба ощетяващи сестрите, всеки път, когато директорът на болницата откаже да изпълни условията от колективното споразумение. Тя трябва не само да изразява интересите на сестрите, но и да има силата да ги наложи.

Знаем, че всичко това звучи трудно. Животът е труден. а борбата за по-добър живот е още по-трудна. Нещата няма да вървят перфектно. Но можем да ви обещаем едно нещо. Че на всяка стъпка от пътя ние ще бъдем там с вас. Работниците от нашата организация ще бъдат там с вас. Че на всяка стъпка от пътя, можете да се обърнете към нас и ние ще бъдем насреща, когато имате нужда от нас.

Не сте сами. Ние ще се борим с това заедно.

ПОБЕДА НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ!