Как уволнените работници от една фабрика в Чикаго я взеха за себе си.

Когато техният шеф се опитва да ги уволни, работниците от „Republic Windows and Doors“ окупират фабриката. Сега те под формата на кооператив са нейни собственици.

Преди девет години, през 2008, когато рецесията се задържа и съкращенията в страната достигнаха 500 000 души на месец, група работници от Чикаго спасиха фабриката си и вдъхновиха хората. Уволнени от шефа си те я окупират, вместо да напуснат. Уволнени и от втория шеф, те отново я окупират и създават работнически кооператив. Сега те са работници-собственици на цялото оборудване и са преместили фабриката на ново място.

Всичко, което искат да правят, е да се върнат към правенето и продажбата на прозорци. Не би трябвало да е толкова трудно да задържиш хубава работа в Чикаго, но „Кооперативът може да бъде път към оцеляването“, казва Армандо Робълс, един от работниците.

Робълс е един от 250-те работници, уволнени през Декември 2008 година без известие или обезщетение от „Republic Windows and Doors“, когато компанията съобщава, че затваря фабриката си в Чикаго. От компанията казват, че повече не могат да работят, понеже са изгубили линията си на кредитиране с Bank of America. Иронията в тази ситуация е ясна. Bank of America получиха милиарди държавни помощи, за да продължи да работи икономиката, и все пак работниците в тази фабрика бяха уволнени без да получат заплатите и обезщетенията си. Подкрепени от техният синдикат, „United Electrical, Radio and Machine Workers of America“, Робълс и неговите приятели работници гласували да се противопоставят. Те окупирали предприятието за шест дни, спечелвайки си обратно заплатите, обезщетенията и време, за да намерят нова компания, която да стане собственик. Чрез множество статии и новинарски репортажи относно тяхната борба, те окуражават обеднелия народ.

Потенциалът на връзките с обществеността, комбиниран с перспективата за намаляване на разходите и бумът на зелената икономика, накарали „ Serious Energy of California“ да закупят бившото предприятие „Република“ през Февруари 2009 година. Сред инвеститорите е „Mesirow Financial“, фирма базирана в Чикаго с близки връзки с Началника на щаба на Белия Дом (скоро след това избран за кмет на Чикаго) Рахм Емануел. С 15 милиона долара само от „Mesirow“,“ „Serious“ гледат напред, очаквайки да вземат важни федерални и градски поръчки.

Две години по-късно тези поръчки трябваше да се материализират. Врявата около зелената икономика? Чикагската голяма зелена схема за преоборудване? Те не се виждаха никъде, и градските и държавните разходи се движеха по тънък лед. До края на 2009 година само 20 от работилите в „Република“ работници бяха наети обратно. През Февруари 2012 година, „Serious“ обвяват също, че ще затварят фабриката в Чикаго и ще продават машините.

Този път на Робълс и другите им трябва само да окупират фабриката за няколко часа преди мениджърите да се съгласят на сделка. „Serous“ се съгласяват да дадат на работниците правото първи да купят оборудването на предприятието и 90 дни, за да излязат с оферта.

“Република“ си тръгнаха от работното ни място, „Serious“ също, но ние няма да изоставим своята работа!” казва Мелвин Маклин, който работи в предприятието повече от десетилетие. През времето между първото и второто уволнение, работниците и техните семейства са изчерпали всички други възможности. Случва се така, че след появяването си с Наоми Клайн и Ави Люис по GRITtv, Робълс и полевият организатор на United Electrical, Леа Фрайд се срещат с „The Working World“, организация с нестопанска цел, която помага за стартирането и поддръжката на работнически кооперативи в Аржентина и други Части на Латинска Америка.

С помощта на „The Working World“ и със съветите на колегите от кооперативното движение в Съединените щати и в чужбина, на 30-ти Май 2012 година, Робълс, Маклин и 22-ма техни колеги създават „New Era Windows“ LLC, работнически кооператив създаден в Илинойс за производство, което те обещават да е „на прозорци на качествени и на достъпни цени “.

Въпреки първоначалното споразумение, след много месеци на интензивна борба, през Август 2015, най-накрая „Serous“ се съгласяват да допуснат „New Era“ да закупи оборудването на фабриката. Борбата беше отчасти политическа – „Serous“ трябваше да бъдат натиснати да изпълнят обещанията си към работниците , но до голяма степен проблемът бе финансов. Новите работници-собственици решиха че ще получават равни надници и ще имат равни гласове при вземането на решенията. Те също така се съгласиха всеки от тях да допринесе със 1000 долара „дял за закупуване“ на оборудването. 58 годишният. Маклин, взел назаем час от парите от своя племенник, но казал, че усилието по събирането на парите си е струвало.

„Не е въпросът само до печалбата“, казва той- „Става въпрос за създаването на устойчиви общества, за запазване на работата там където хората имат нужда от нея. При нас няма да има големи, дебели като котараци продавачи, няма шефове, финансови и главни оперативни директори на които да плащаме. Ние вече знаем как да правим най-добрите прозорци… Не знаем със сигурност, дали ще успеем, но и не знаехме дали и окупацията ще бъде успешна – аз си мислех че ще отида в затвора. Докато ние не направим крачка напред и не опитаме, никога няма да знаем.“

Работниците направиха голям скок напред, но инвеститорите не бяха много склонни да ги последват. Въпреки подготвения бизнес план и достигайки до инвеститори със социално влияние, кооперативът беше далеч от способността да привлече рисков капитал. Дори със залога на оборудването, на работниците не им се удало да вземат почти никакви заеми. 500 000 долара, които успяват да съберат за покупката идват от един единствен източник – „The Working Wolrd“.

„Страхотно е това, което те направиха – и го направиха като обикновени хора“, казва Брендън Мартин, основател и директор на The Working World. „Но за да обърнеш правилата на капитала, имаш нужда от капитал. Не е достатъчно за работниците да осъзнаят че имат възможности;, те имат нужда и от ресурси.“

„Трябва да има държавна подкрепа, за да се запазват фабриките отворени и да се позволява на работниците да се опитват да запазят своите работни места“, казва Робълс. „Когато няма държавна подкрепа, поне трябва да има социална подкрепа, обществена подкрепа, каквото и да е. Загубата за общността е смазваща, когато затвори цяла фабрика.“

„Днес ние изграждаме своя нов кооперативен бизнес заедно, и решихме да го наречем „Нова Ера“, като се надяваме това да послужи за пример как трябва да се създават бъдещите работни места в Съединените щати. Всеки може да участва в изграждането на икономиката, която всички искаме, и никой не трябва да бъде третиран като временен или просто суров материал за нечий друг бизнес.
…
Ако можем да работим заедно, както сме доказали че можем, силно вярваме че бъдещето ще бъде по-светло за всички!“, пише на сайта на кооператива.

Превод от английски:
http://www.workerscontrol.net/authors/how-workers-laid–took-it-over-themselves

Повече за кооператива „New Era“ можете да прочетете на сайта им: http://www.newerawindows.com/