Стига „социален мир”!
Социален мир…всички са чували по един или друг повод това клише от времето на навлезлия вече в петата си петилетка „преход”, както и колко е важен той („мира”) за обществото, как трябва да благодарим за него на „социалните партньори” и пр.
Пазарлъците в „тристранката” (държава,работодателски организации,синдикати), поставянето на интересите на работодателите и държавата винаги на първо място, липсата на реална съпротива срещу анти-социалните решения и намерения на властите и насаждането на чувство на страх и безпомощност сред работниците, ето това, към което трябва да добавим и медийните манипулации, представлява общо взето „социалния мир”.
Какво ни донесе „социалния мир” в периода когато се структурира наново ( политически, икономически и социално), обществото след краха на т.нар. „социализъм” и беше разграбена „общонародната собственост”? Какви са резултатите от липсата на истински работнически организации в България, които безкомпромисно да защитават каузата си? От липсата на класово самосъзнание и чувство на солидарност сред хората (едни работници протестират, манипулирани, други ги оплюват)?
В последните години, международната финансово-капиталистическа олигархия, използвайки като casus belli „кризата” , започна тотална война срещу защитното трудово законодателство и социалните придобивки на хората, в световен мащаб.
С горчиво съжаление, можем да кажем, че тези „бойни действия” се водят доста далеч за не малко работници в България. Защото тук те не живеят в 21 век. Нито в 20 или 19 век. Сравнявайки статуса на много трудещи се хора у нас – работа без заплата, без отпуска, без осигуровки, забрани за синдикално организиране, побои и унижения и т,н и т,н – можем да кажем, че „социалния мир” докара българските работници до положението на „колегите” им от зората на капитализма през 17-18 век, когато първите фабрики са били наричани „домове на ужаса”…
Ако се анализира обективно и цялостно, ще се установи, че „Прехода към демокрация”струва на българския народ по-скъпо от всички войни и национални катастрофи през 20 век! Ето го и резултата от него – „редукция” на една трета от населението, демографска и здравна катастрофа, перманентна икономическа криза, криза на морала и културата – българите са най-бедни, най-болни, най-нещастни според официални статистики и проучвания. Ние бихме добавили, че сме станали апатични, безчувствени, лесноманипулируеми и страхливи.
За да променим това трагично положение са ни нужни само две неща – опорна точка и лост. Опорната точка е осъзнаването на положението в което се намираме и причините за него. Лоста са организациите.
На „полето” на „трудовоправните отношения” и „социалното партньорство”, вече има организация, която не само, че няма никакво намерение да си „партнира”, напротив, възнамерява да обърне масата с мезетата и напитките…
Стига унижения, стига произвол, стига бедност и ниски доходи! И най лошата класова война ще е по-добра от такъв „социален мир”.
Социална борба без компромиси!
София, 1 май 2012г.
Автономен работнически синдикат
