2/3 от българите едва свързват двата края

Българските домакинства все още не усещат излизане от кризата.

Две трети (66%) едва свързват двата края, показват данни от социологическо изследване на Институт “Отворено общество”. Преди година делът на хората, описващи с това определение финансовото си състояние, е бил 61%.

Всеки пети българин (21 процента) мизерства. Делът на най-засегнатите от кризата се запазва на същото ниво като преди година и е един от най-високите в Европейския съюз.

 

Цели 44 на  сто ограничават разходите си за ток, вода и отопление, за да връзват семейните сметки. Преди година делът им е бил 50%, но спрямо миналата есен е нараснал с 2 процентни пункта.

 

36% пък отлагат покупката на дрехи и обувки. Това е с 1% повече, отколкото миналата есен. Седем на сто не се хранят редовно поради липса на пари.

От началото на миналата година почти всяко второ българско домакинство е било засегнато от кризата. Повечето от хората са имали временни затруднения, но 10 на сто от българите са изпаднали в траен недоимък. 20% се лишават от лекарства.

“Негативните ефекти от кризата ще влияят по-дълго върху домакинствата, отколкото върху икономиката”, коментира изпълнителният директор на “Отворено общество” Георги Стойчев.

Една пета от българите мизерстват

Натискът на икономическата криза върху домакинствата остава висок, въпреки че вече има сигнали за начало на възстановяването. Това показва социологическо изследване на Институт “Отворено общество”, осъществено с подкрепата на Световната банка.

Цели 44 на сто от българите в момента са принудени да ограничават разходите си за ток, вода и отопление. Точно преди година делът им е бил 50 на сто, но спрямо данните от октомври м. г. делът на хората, които изпитват затруднения с изплащането на комуналните услуги, се е увеличил с 2%.

Значителен е и делът на българите, които отлагат купуването на дрехи и обувки, въпреки че им трябват. Цели 36 процента от нашенците пестят от тези стоки.

Най-впечатляващият резултат от изследването обаче е фактът, че 7 на сто от хората у нас не се хранят редовно, защото парите не им стигат.

Сред най-бедната една пета от домакинствата повече от половината са намалили консумацията на храни, а 20 процента пропускат хранения поради липса на средства.

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на едно от най-високите нива за Европейския съюз – малко над 21%. Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края, а около 5% затъват в дългове.

Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат, е 246 лева на човек от домакинство, показва още изследването на Институт “Отворено общество”. Според данните всяко пето домакинство у нас се лишава от необходими лекарства.

От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне. През март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.

Като цяло сигналите за усещане на домакинствата за излизане от икономическата криза остават противоречиви. Делът на онези, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 г. Делът на тези, които принудително работят по-малко, също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили, показват данните от изследването.

Според експертите от “Отворено общество” само пенсионерите у нас остават незасегнати от кризата. Близо 80 процента от тях признават, че кризата не им е повлияла.

246 лева

е линията за бедност на човек от домакинство у нас, изчислена по метода на Евростат. 72 процента от анкетираните смятат, че безработицата ще се увеличава.

30% бавят кредитите си

Българинът продължава да спестява за черни дни, но се притеснява, че заделените парици ще му стигнат за по-малко време, отколкото преди. Това показват други данни от изследването за последиците от кризата в България на Институт “Отворено общество” в партньорство със Световната банка.

И през миналата, и през тази година всеки пети българин обявява, че има спестовен влог. Разликата обаче е, че значително намалява процентът на хората, които са сигурни, че парите ще им стигнат за година или повече. Близо 20 на сто от запитаните през миналата година са смятали, че спестяванията им биха покрили разходите им за година напред, докато сега това обявяват едва 14%. От 30 на 25% са намалели и нашенците, които разчитат влогът им в банка да им стигне за 3-4 месеца, ако изпаднат във финансово затруднение.

Анкетите са направени сред 2625 домакинства в страната и дават сравнително широка картина на състоянието на домакинствата, обясни Боян Захариев, програмен директор на института.

Икономическата криза е оказала влияние и върху обслужването на ипотечните кредити. Преди година 27% от анкетираните от “Отворено общество” са бавели плащанията си по различни причини, докато сега делът им достига 30 на сто.

“Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили. Пазарът на труда също е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца, е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили.

Това означава, че все още няма сериозни предпоставки за намаляване на безработицата”, коментира Боян Захариев.

Ще усетим края на кризата след година

“Негативните ефекти от кризата ще влияят по-дълго върху българските домакинства, отколкото върху икономиката като цяло”, коментира изпълнителният директор на Институт “Отворено общество” Георги Стойчев. Според него ще е необходима поне година след края на кризата, за да усетят хората положителна промяна в личните си финанси. “Ако в дългосрочен план кризата би могла да изиграе оздравителна роля върху икономиката (например чрез отпадане на неефективни производства), то за домакинствата кризата създава дългосрочни рискове. Защото децата, които днес са отпаднали от образователната система заради кризата или пък хората, които днес не са получили адекватно лечение заради това, че не могат да си го позволят, изпадат в дългосрочна кризисна ситуация”, поясни Стойчев.

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=852191