Позиция на АРК за антиправителствените протести – Юли 2020

Протестите срещу Борисов от последните дни обединиха почти всички опозиционни политически партии и ние виждаме представителите им тук, на улицата. В същото време настоящите протести – както безброй пъти досега – обединиха и всички нас, работещите хора. Ние сме мнозинството в това движение по същия начин, по който представляваме мнозинството от хората в една страна, управлявана от олигархично и корумпирано малцинство. Ние сме мнозинството, което няма представители за разлика от малцинството, което има мнозина. Техните изразители са както в парламента, така и тук, на улицата. Бутафорното си самопротивопоставяне те наричат „демокрация“.

Нашето мнозинство обаче има съвсем различни интереси от тяхното малцинство. Поради това и ще направят всичко възможно, за да ни убедят, че също както и „правата“ ни, така и интересите ни съвпадат: било то от трибуната, било – на тротоара. Ще разпознаем тези им опити по стремежа да изравнят различните колективни играчи в обществото под изпразнената от съдържание категория „граждани“. Никой от нас, работещите хора, не е в същата степен „гражданин“, в която са Кирил Домусчиев, Делян Пеевски или някое от имената попадащо под абревиатурата „ТИМ“ например. Правата и интересите ни не съвпадат и с тези на всички останали знайни и незнайни богаташи, къпещи се с шампанско по недостижими курорти на наш гръб.

Ние, работниците, бяхме граждани по време на т.нар. „Виденова зима“. Бяхме граждани и през 2013 г. Бяхме граждани още безчет пъти, като единственото, което постигнахме пред последните тридесет години, бе да препотвърдим властта на малцинството.
Отвъд краткосрочните интереси на политическите партии, които виждат в свалянето на Борисов пряк път към изборна победа и нова парламентарна конфигурация в името на малцинството, повечето от нас не са тук, за да подкрепят опозиционните сили, а поради желанието да се отървем от самозабравилата се настояща власт. Но настоящата власт ще се подмени от нова власт, а новата власт – особено предвид състоянието, в което се намира световната икономика – по нищо няма да се различава от старата. Тя отново ще облагодетелства малцината с охолство, частни плажове и платени от собствения ни джоб охранявани замъци, докато сред нас, създаващите тези блага, ще продължи да сее още от същото – лишение и нищета.

Нашата работническа организация не участва в избори, не обикаля парламентарни кабинети и не е страна в явните или скрити пазарлъци за разпределение на властта, които текат с все сила. Ние се сблъскваме с властта на съвсем друга арена – тази на всекидневните работнически борби. През последните няколко години се борихме и продължаваме да се борим с работодателския произвол в страната, в която най-бедните и най-обезправени хора в ЕС се сблъскват с една озверяла и покровителствена от властта бизнес клика. Същата тази клика е напълно неспособна да поддържа гротескно разточителния си начин на живот по друг начин, освен чрез налагането на изкуствено ниски заплати, укриването на данъци, неплащането на осигуровки и заграбването и на последния останал лев публични средства. Тази разбесняла се върхушка на малцинството, е която неспирно погазва същите онези закони, пред които уж всички сме равни, пред които уж всички сме „граждани“.

Борихме се и ще продължим да го правим наравно с медицинските специалисти срещу търговията в здравеопазването; срещу произвола на директорите у болници из цялата страна, назначени я от ГЕРБ, я от техните предшественици или приемници, с мандат да смазват всякакво недоволство и гласност за безобразията в ключовия за общото ни благоденствие сектор. Борихме се с екологичните последствия от една освирепяла за лесни печалби бизнес олигархия, която получи в настоящата конфигурация на правителството най-пълното си и самоотвержено представителство. Изправяме се лице в лице не просто с тези безобразия, а със самия политически и икономически модел на страната, неспирно възпроизвеждащ едно и също, едно и също до безкрай. Тъкмо този модел направи възможна настоящата криза, в която един откровено мутренски режим разполага със съдбите на целия народ.

Затова и днес излизаме на улицата, захвърляйки налаганото от малцинството и така удобно за тях етническо разделение сред нас, мнозинството от работещи. Тук сме за да съучастваме в премахването на модела ГЕРБ-Патриоти от властта, но и за да намерим начин да инициираме широк, независим и най-вече извънпарламентарен фронт на работещите хора изобщо.

Този фронт ще ни даде силата да се противопоставим не само на настоящия, но и на следващия Бойко Борисов, който вероятно вече крачи редом до нас.

Тридесетте години преход не могат да бъдат заличени току-така.

Oт нас и от социалните искания, които ще издигнем днес, зависи в каква посока ще поеме следващото управляващо малцинство.

Колкото по-бързо осъзнаем силата си обаче, толкова по-бързо ще дойде времето за управлението на мнозинството.