Принципи на революционния синдикализъм в 21 век
Революционният синдикализъм застава на позицията на класовата борба и се стреми към обединение на всички работници от индустрията и услугите, в борбени синдикални организации, борещи се за тяхното освобождение от робството на наемния труд и бюрократичния държавен апарат. Неговата цел е: реорганизиране на обществения живот, на базата на свободния комунизъм, посредством революционните действия на самата работническа класа. Той счита, че самите икономически организации на работещите са способни да реализират тази цел, в качеството им на производители и създатели на обществените блага в противовес на съвременните работнически политически партии, които не могат да бъдат считани като икономически реорганизатор.
Революционният синдикализъм е убеден противник на всеки икономически обществен монопол и се стреми към неговото унищожение, посредством икономически кооперативи (комуни) и административни органи на работещите на базата на свободна система от съвети, освободена от тежестта на каквато и да била власт или политическа партия. На политиката на държавата и партиите той противопоставя икономическата организация на производителите; на управлението на хората – управлението на предметите. Революционният синдикализъм няма за цел завземане на политическата власт, а унищожаването на държавната принуда в обществения живот. Той счита, че заедно с монопола на собствеността трябва да изчезне и монопола на политиката, че държавата под каквато и да била форма, дори под формата на “диктатура на пролетариата” не може да бъде средство за освобождение, а винаги ще създава нови монополи.
Задачата на революционния синдикализъм е двойна: от една страна той води всекидневна революционна борба за икономически, духовни и нравствени подобрения за работническата класа в рамките на днешното общество. От друга, неговата крайна цел е да подготви работещите за самостоятелно ръководене на производството и разпределението и поемането на всички отрасли на обществения живот. Организирането на една икономическа система почиваща, от основите до върха, на производителната класа не може никога да бъде уреждана чрез партийни и правителствени декрети, а само чрез общото действие на работниците от всички сфери, във всеки клон на индустрията и услугите, чрез ръководене на фабриките от самите работещи по такъв начин, че всеки офис, фабрика или клон от индустрията да бъде автономен член на общия икономически организъм, и да се развива по определен план, на основата на взаимно съгласие при производство и разпределение в интерес на обществото.
В ерата на информационните технологии, пред работещите стои като непосредствена задача поемането на контрола над все по-автоматизираната икономика, която, в условията на капитализъм и световен пазар, заплашва да обезвласти напълно работниците, да отнеме индустриалната им сила, оставяйки ги на милостта на социалните системи на държавата и прекарийния труд. Синдикалните организации на работещите трябва да поемат контрол над новите технологии за да могат да реализират техния освобождаващ потенциал. Те трябва да освободят технологичното знание от монопола на частната собственост и да подчинят информационните системи и машините на човешките нужди, намалявайки работния ден до минимум, слагайки край на потреблението в условията на хроничен недостиг и организирайки преминаването към потребление в условия на глобално изобилие.
Революционният синдикализъм е противник на всички централистични тенденции и организации, в лицето на държавата и църквата, които задушават методично всякакъв дух на инициатива и независима мисъл. Централизмът е изкуствена организация отгоре надолу, който дава в ръцете на една шепа хора властта да уреждат работите на обществото. Тогава отделният индивид става автомат движен и направляван отгоре. Интересите на обществото отстъпват място на интересите на неколцина; разнообразието се замества с еднообразие; личната отговорност отстъпва пред бездушната дисциплина; дисциплинарното обучение замества възпитанието. Поради това революционният синдикализъм застава на страната на федералната организация, т.е. на организацията отдолу на горе – на свободния съюз на почвата на общите нужди и интереси.
Революционният синдикализъм отхвърля всяко парламентарно действие и всяко сътрудничество със законодателното тяло. И най-свободното упражняване на изборното право не е в състояние да накара да изчезнат очевидните противоречия в днешното общество. Парламентарната система има само една цел: под булото на законовото право да оправдае царуването на лъжата и обществената несправедливост, и да доведе до това робите да подпишат и подпечатат закона на тяхното собствено робство. Революционният синдикализъм отхвърля всякакви изкуствено определени политически и национални граници и вижда в национализма религията на съвременната държава, зад която се крият материалните интереси на господстващите класи.
Революционният синдикализъм признава различията в природните, икономическите и социални сфери и отстоява правото на всяка определена група сама да урежда своите собствени работи в солидарно съгласие с всички други икономически, областни или национални сдружения. По същите причини революционният синдикализъм се бори против милитаризма, под каквато и да била форма, и счита антимилитаристичната пропаганда като своя важна задача в борбата си против съществуващия социален ред. На важно място трябва да се постави индивидуалния отказ и особено организирания бойкот на производството и разпространението на военни материали.
Революционният синдикализъм застава на основата на Прякото действие и поддържа всички борби, които не са в противоречие на неговите цели: унищожението на икономическия монопол и държавното господство. Средствата му за борба са: стачката, бойкота, саботажа и др. Прякото действие намира своето най-дълбоко изражение в генералната стачка, която в същото време, от гледище на революционният синдикализъм, трябва да бъде начало на социалната революция.
Като противници на всяко организирано насилие в ръцете на каквото и да било управление синдикалистите не забравят, че решителните борби между днешния капитализъм не ще се разминат без сериозни сблъсъци. Те признават силата като средство за защита против методите на насилие на господстващите класи в борбата за експроприация на средствата за производство и завземането на земята от революционния народ. Тази експроприация може да бъде доведена до добър край само чрез икономическите революционни организации на трудещите се. Защитата на Революцията трябва също да бъде в ръцете на тези икономически организации, а не в ръцете на държавна, военна или религиозна структура. Само в революционните икономически организации на работещите се намира силата, която е способна да реализира нейното освобождение и необходимата творческа енергия за реорганизиране на обществото, на базата на свободния комунизъм.