Шефовете на големите хранителни вериги с нова атака срещу работниците
Договорите за нулев час, гъвкавото работно време и неограничения извънреден труд са неща, които идват главно от трудовото законодателство на Великобритания. В момента, се прави опит тази порочна практика да бъде наложена и в България.
Зад инициативата стоят работодателските организации и в частност – Сдружението за модерна търговия, в което влизат Billa, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage и T MARKET. Шефовете твърдят, че въвеждането на тези практики ще помогне за икономическия растеж и ще предостави на работниците гъвкавост и възможност да се насладят на свободното си време, както си изберат. Същите тези шефове ни убеждават, се, че това ще е особено полезно за студенти, майки с малки деца и пенсионери, като им позволява да работят, когато им е удобно. Звучи чудесно за работниците.
Въпреки това, има причина, този термин да се използва предимно във Великобритания. Един бърз поглед към другите европейски страни разкрива, че тези договори са незаконни в единадесет европейски страни, включително всички големи западни, а в много други са силно регулирани. Действително, само в Обединеното кралство, бившите британски колонии и Скандинавия този вид договори са част от работната среда. Британците имат дълга традиция да твърдят, че трябва да бъдат свободни от европейското трудово законодателство и че британските шефове трябва да бъдат свободни да се отнасят към своите работници, както им харесва. Това трябва да ни направи малко или много подозрителни, когато нещо подобно идва от Великобритания.
И така, какво означават промените предлагани от шефовете и какво е договорът с нулев час? Дали това е нова свобода за работниците, или това е просто нова цинична тактика на шефовете да печелят повече, а да плащат по-малко на работниците?
По принцип това е вид договор, при който шефът може да ви се обади, когато поиска, и не трябва да ви плаща, когато не сте му необходими. Разбира се, според тези договори работниците също имат право да откажат да работят всички часове, които шефът им дава. Официално и двете страни имат „свобода“. Шефът може да избере часовете, които ще ви предложи,а вие можете да избирате часовете, които ще поемете.
Но практиката разкрива съвсем друга картинка. В Обединеното кралство има многобройни случаи, в които хората отказват да поемат предложените им часове и изведнъж откриват, че шефът не може да намери повече работа за тях. Това е моментът, в който се проявява неравенството на тези предполагаемо „равни отношения“. Ако работникът не получи работа, той няма пари да плаща сметките си и да нахрани децата си. Ако един от многото работници работещи за шефовете не работи, те все още ще продължат да правят много пари.
Вместо да ви дава свободата да не работите, когато трябва да отведете детето до зъболекаря, или да помогнете на възрастен роднина, това, което всъщност ви дава гъвкавия режим , не е гъвкавост, която да отговаря на вашите нужди, а гъвкавост да задоволявате нуждите на компанията. И ако отказвате да бъдете гъвкави за нуждите на компанията, тогава няма работа за вас следващата седмица, нито седмицата след нея, или седмицата след нея.
Този, който наистина печели тук, разбира се, е шефът. Ето защо те го предлагат. За компанията това е отлично. Това означава, че те могат да наемат работници по време на натовареното време и да не им плащат, когато не е толкова натоварено. За работниците това означава несигурност относно това кога и дали ще работят, притеснения за плащането на сметките, разделяне на смените и нов инструмент в ръцете на шефовете, с който да дисциплинират работниците, като не им дават работа.
Това означава също, че ако работниците извършват по-малко от определен размер работа, шефовете не са задължени да плащат за осигуровки. В много случаи работниците по този вид договори не получават платен отпуск или други ползи. В крайна сметка, тази пракгика носи много предимства на шефовете и много проблеми за работниците.
Въпреки това не бива да се изненадваме. Това е причината, поради която сдруженията на работодателите и големите фирми за търговия на дребно натискат толкова интензивно за тези реформи в трудовото законодателство. Това е, защото те ще помогнат на шефовете да печелят повече пари, а именно да помагат на шефовете за правят повече пари е работата на сдруженията на работодателите. Работниците, от друга страна, ще се възползват от „свободата“ да имат по-лоши договори, и от „свободата“ да работят, когато шефът поиска и да не работят и да не им се плаща, когато не иска. Каква свобода!